Старобългарски речник
дн҄ень 
дн҄ень -ꙗ ср Единение, единство, съгласие братре. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте. съ вьсѣкоѭ съмѣренѫѭ мѫдростѭ.  кротостѭ. съ тръпѣнемь отъраждаѭще дрѹгъ дрѹгѹ. любовѭ тъщѧще сѧ блюст. еднене дха. въ съѫꙁъ мра СЕ 105b 18—19 м҃ сѫтъ мѫжь. ꙗкоже днѫ дшѫ мѫште. въ раꙁдѣл҄ена тѣлеса. а въ дномъ съдꙑхан.  дн҄ен вѣрꙑ. дно же  трьпѣн же протвѫ лютꙑмъ.  състоꙗнже ꙁа стнѫ покаꙁашꙙ С 82.18 нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт. нъ вьсе дѹховьно. послѹшан бжї словесъ. мольбꙑ отꙙ ... мра  едн҄ень  дѹховънꙑѧ дарꙑ.  достонꙑ даѭштааго любьꙁнааго дааньꙗ С 493.19 Изч СЕ С Гр ἑνότης ὁμόνοια еднене дн҄ен едн҄ень Нвб единение ОА ЕтМл БТР АР