Старобългарски речник
днае 
днае нареч Още, все още ꙇс же рее емѹ. еднае л  вꙑ беꙁдраꙁѹма есте М Мт 15.16 З еднае же емѹ глщю. се облакъ свѣтелъ осѣ ѩ.  се глⷭ҇а ꙁь облака глѧ. сь естъ снъ мо въꙁлюбленꙑ. того послѹшате А Мт 17.5 болѧ же еднⷱ҇а поклонь стотъ. ꙇ пⷦ҇а пⷫ҇о молтⷭ҇ъ. въспросѧ стааго дха. ꙇцѣлѣѭщааго оⷮ҇ вꙿсѣкоѩ болѣꙁн. ꙇ вꙿсего стрѹпа.  вꙿсего врѣда СЕ 41b 2 вьꙁьрѣвъ же на н҄ꙙ  вдѣвъ ѹжасе сꙙ. ꙗко днае жв сѫтъ.  въ радост бꙑвъ. въставъ цѣлова хъ о прѣславьнѣѣмь ѹдес С 39.24—25  тако дьн нанаѭштѹ. днае дꙑхаѭште огню прѣдан бꙑшꙙ.  останьц огн҄ьні. вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ С 94.12 прнесошꙙ же го носꙙшт.  положшꙙ на ꙁем въ кѹмрьнц. днае же стоꙗше еуктмонъ. пр кѹмрьнц С 137.22 то глагол҄еш ѹдеса въ рѫкѹ дръжꙙ днае. тол л ꙁабꙑ благодѣтелꙗ ба С 417.9—10 вьсе бо сво спльн хс. нъ онъ днае прѣбꙑвааше въ ꙁьлѣ ѹмѣ С 420.6 дꙿнае бо спсѹ на крьстѣ всмѹ. вдѣвъ ѹвьствьно сльньце. ха правьднааго сльньца. досаждама беꙁаконꙿнкꙑ. нъ тръпꙙ дръꙁость. отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ С 484.28 н днае οὐδέπω Още не, все още не поманѫвъ же мъ рѫкоѭ рее къ н҄мъ. покорсте л сꙙ понѣ нꙑн҄ѣ. л н еднае С 33.21 днае ... не οὔπω Още не, все още не мꙙтежѹ же бꙑвъшѹ вь н҄хъ. ов ѹстрьмшꙙ сꙙ ѹбт ї. ов же ставьꙗхѫ ѧ въꙁбран҄ꙗѭште мъ. ꙗко мало сладъко слꙑшꙙште.  обратт сꙙ хотꙙште. нъ дꙿнае съврьшенꙗ не мѣахѫ С 30.6—7 М З А СЕ С Гр ἀκμήν ἔτι еднае едънае дꙿнае еднае днае Нвб Срв единаче ср