Старобългарски речник
гда[же] 
гда[же] нареч съюз 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време a) При посочване на едновременни действия в главното и подчиненото изречение: когато онъ же рее мъ. нѣсте л ъл ъто сътвор двъ егда въꙁаалка самъ. ꙇ сѫщ съ нмь М Мт 12.3 З. Срв.Мк 2.25 М, З, А, СК;Лк 6.3 М З А ꙇ егда прде (въ) въ црквъ. прстѫпшѧ къ немѹ ѹѧщю. архере  старьц людьст глще. коеѭ властѭ с творш. ꙇ кто т дастъ область сѭ М Мт 21.23 ЗП егда же прблж сѧ врѣмѧ плодомъ. посъла рабꙑ своѩ. къ дѣлателемъ. прѩт плодꙑ его М Мт 21.34 ЗI А СК Б отъ смоковън(цѧ) же наѹте сѧ пртъ. егда (ѹ)же вѣѣ еѩ бѫдетъ (мла)да  лствье проꙁѧбне(тъ. вѣс)те ѣко блꙁ(ъ) естъ жѧтва М Мт 24.32 З, А, СК, Н.Срв. Мк 13.28 М, З;Лк 21.30 М З такожде  вꙑ. (егда ѹꙁь)рте вьсѣ с. вѣ(дте ѣко блꙁъ ест)ъ пр двьре(хъ) М Мт 24.33 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.29 М З ꙇже бо аште постꙑдтъ сѧ мене  мохъ словесъ. въ родѣ семь прѣлюбодѣмъ  грѣшънѣемь. ꙇ снъ лвскъ постꙑдтъ сѧ его. егда прдетъ въ славѣ отца своего. съ анћлꙑ стꙑм М Мк 8.38 З, А, СК. Срв.Лк 9.26 М З А ꙇ егда сплъншѧ сѧ осмь дьн да  обрѣжѫтъ. ꙇ нарѣшѧ мѧ емѹ съ. нарееное анћлмъ прѣжде даже (не) ꙁаѧтъ сѧ вь рѣвѣ М Лк 2.21 З А СК Б тома же еднъ отъ обою на десѧте нарцаемꙑ блꙁнецъ. не бѣ тѹ съ нм егда прде с М Йо 20.24 А О братѣ. нꙑнѣ блжне [...] спсене. л егда вѣр(ова)хомъ Е 5а 13 егда же пакꙑ въводтъ пръвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 7—8 ї ѹвѣдіте ѣко ѹдів гь прⷣ҇ѣнаго своего. гь ѹслꙑшітъ мѩ егда вьꙁовѫ къ немѹ СП 4.4 Срв. СЕ73а 12 лаетъ въ таінъїхъ ѣко левъ въ оградѣ своеі. лаетъ въсхътіті нштаего. въсхътⷮіꙶ ніштаего да (погр. вм. егда, Север., с. 10а, бел. под линия) і прѣвлѣетъ (!) въ сѣті своеі съмѣрітої СП 9.30 ѣко слꙑшахъ рѫженъе много жівѫштхъ окръстъ егод а (погр. вм. егда, Север., с. 243, Индекс) събіраахѫ сѩ кѹпьно на мѩ. пріѩті дшѫ моѭ съвѣшташѩ СП 30.14 бъ егда схождаше прѣдъ людъм своім ꙁемлѣ егда ммохождаше вь пѹстꙑні. ꙁемлѣ потрѩсе сѩ бо нбса капѫшѩ. отъ лца ба снаска. отъ ліца ба їлева СП 67.8 моⷧ҇ егꙿда хотѧще сѣт СЕ 12b 1 моⷧ҇ наⷣ҇ ослепшⷨ҇е. егꙿдаже хощеш творт наⷣ҇ мь моⷧ҇. поглад пръстомь о его СЕ 33b 10 не отъвръꙁ насъ вь врѣмѧ старост. егꙿда ꙁнемагаетъ крѣпость моѣ СЕ 62b 4 нъ егда ѹꙁьрѧтъ ѧда хъ дѣла моѣ. мене раді свѧтъ імѧ мое. ꙇ остѧтъ домъ ѣковль К 1а 10 Срв. С325.17 тѣмь раꙁѹмѣемъ ѣко егда ѹнꙑемъ. ні ѹенье намъ польꙁѧ творітъ. ні каꙁанье. егдаже лі помьнімъ сѧ. ꙇ самі о себѣ. можемъ въспрѧнѫт К 5b 20, 21 Срв. С414.30 С415.1 ѣкоже і тѣлесънаѣ пішта. егда въ рѣво вънідетъ. імѫштее ꙁълѫ болѣꙁнь. болі недѫгъ творітъ. не своеѭ. сілоѭ. нъ недѫгомь. сѫштімъ въ рѣвѣ К 8b 4 Срв. С421.14  гда сташꙙ прѣдъ анꙿѳупатомъ. ѹмол стꙑ кодратъ слѹгꙑ. да того прьвѣ слѹгꙑ вьведѫтъ С 105.26 то бо рееш гда слꙑшш бога глагол҄ѫшта къ канꙋ. къде авел҄ь братъ тво С 304.24—25 гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ С 379.18 дѣвоѭ бо бѣ еуа. не ѹбо бѣ мѫжа поꙁнала гда прѣльсть прѧтъ С 489.9—10 а ненавдѧ ка дьѣволъ. аще нареетꙿ сѧ съборъ какъ то мꙿноꙃ съберѫтꙿ сѧ. а егда повѣстꙿ сѧ постъ л бьдѣнье то вꙿс ѹжа Р II 4.35  по(ь)тене пеально. () еже обоѧ ꙁвѣстт немоштьно. пае же егда подвꙁаѭште сѧ бѫдѫтъ ЗЛ IIб 6 томѹ ѹтель гдл (погр. вм. гда, А. Минчева, с. 169, Индекс)  ꙁѣло гонꙙ ѣ не тѣм сѫт. [.]лагольі полагана стовьм не бо сѫть ньі на потрѣ МЛ А 23 При означаване на ограниченост, предел на действието: докато. егда въ мрѣ есмъ свѣтъ есмь мрѹ М Йо 9.5 З А b) При посочване на действие, предхождащо действието на главното изречение: след като ꙇ егда порѫгашѧ сѧ емѹ. съвлѣшѧ съ него хламдѫ ꙇ облѣшѧ  въ рꙁꙑ своѩ. ꙇ вѣсѧ ꙇ на пропѧте М Мт 27.31 З, А, СК. Срв.Мк 15.20 М З А СК с же сѫтъ ѣже на пѫт. ꙇдеже сѣетъ сѧ слово. ꙇ егда слꙑшѧтъ. абе прдетъ сотона. ꙇ отъметъ слово сѣное въ сръдьцхъ хъ М Мк 4.15 З егꙿдаже прведѫтъ постргъшааго сѧ на трапеꙁѫ. поѭтъ пѣне се глⷭ҇а г҃ СЕ 99b 23 гда же не ослабѣшꙙ скѹшенмъ тѣмꙿ. въ дрѹгꙑ обраꙁъ ѹмꙑшленꙗ прѣде С 87.7—8  гда ѧ много мѫшꙙ глагола кнꙙꙁъ. пожьрѣте понѣ нꙑн҄ѣ окаан.  отъпѹштѫ вꙑ С 178.22  гда прѣлѣꙁошꙙ мостъ рекомꙑ артемсь. съвлѣкъ рꙁꙑ своѧ.  вьꙁьрѣвъ на небо. помол сꙙ С 254.12 ꙁаѹтра. гда ношть прѣльст ммоде.  наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров С 348.16 С отсянка на условие: ако. каѣ полъѕѣ во кръві мое егода (погр. вм. егъда, Север., с. 35, бел. под линия) сънідѫ вꙑ стълѣнъе. еда ісповѣстъ ті сѩ прьстъ. лі въꙁвѣстітъ стінѫ твоѭ СП 29.10 2. Въвежда подчинени определителни изречения към същ. за време: когато прдѫтъ же дьне. егдаже отъметъ сѧ отъ нхъ женхъ М Мт 9.15 прдетъ ноштъ. егда нктоже не можетъ дѣлат М Йо 9.4 З А стъ бо вь севастї еꙁеро мꙑ водѫ многѫ. въ то же врѣмꙙ гꙿда стꙑѧ мѫаахѫ. бѣаше стѹдень велка С 76.11 въ годнѫ онѫ ... егдаже прдет(ъ) хъ ѡт(ъ)дат хотѧ комѹждо по дѣломъ его Р II 2а 34 гда[же] ... тогда [тъгда] ἐπειδή ... τότε, ἐπειδάν ... τότε, ὅτε δέ ... τότε, ὡς οὖν ... τότε, ὅταν ... τότε Когато ... тогава егдаже проꙁѧбе трѣва  плодъ сътвор. тъгда ав сѧ  плѣвелъ М Мт 13.26 З А У ꙇ егда прблж сѧ въ ерслмъ. ꙇ прде въ втфаћѭ. къ горѣ елеоньсцѣ. тъгда с посъла дъва ѹенка своѣ М Мт 21.1 ЗI А СК ЗП егда же ѹслꙑша ѣко болтъ. тъгда же прѣбꙑстъ на немьже бѣ мѣстѣ дъва дьн М Йо 11.6 З, СК, Н. Срв. С313.18—19 егꙿдаже кѹ обраттъ сѧ на блѫдъ ѹдъ. л раꙁортъ сѧ емѹ пльтьнаа плъть ... тогꙿда аще вьꙁведетъ о срца с къ бѹ. ꙇ реⷮ҇е въ тъ асъ мⷧ҇о сѭ. бѫдетъ съхраненъ СЕ 36b 19—20, 37а 2 ъто ті бꙑстъ іюдо. егда відѣ юдотворьца. тогда не рее. съгрѣшіхъ прѣдавъ кръвь неповіннѫ К 5b 13, 14 ꙇ егда не бѣ нікътоже ѹѧ его. тогда лѹꙑ бꙑваше. ꙇ повръже трі десѧті съребрьнікъ К 5b 26 гда бо дѹхомъ раꙁгнѣва сꙙ. тъгда  мол сꙙ С 317.3 гда стрѹпꙑ на себѣ мѣѭштеї ꙁбꙑваахѫ. тъгда он на тѣлес стрѹпъ не мѣѭште ꙁавстѭ стрѣем срьдꙿц болѣахѫ С 398.19, 20 нъ гда себѣ добрѣ ѹстротъ. тъгда съ всеѭ красотоѭ да сходтъ.  така словеса да ꙁностъ. да дастъ благодѣть слꙑшꙙштїмъ С 497.20 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ЗЛ МЛ Гр ὅτε ὅταν ὡς [δέ] ἐν οἷς καί ὅπου ἐν τῷ + Infinitivus, ὁπότε, ποῦ, τότε, ὅτ᾿ ἄν, ἡνίκα, ἐπεὶ δέ, ἐπειδή, ἐπειδάν, εἴποτε, μετὰ τό + Infinitivus ἀνϑ᾿ ὧν егда егъда едга егода егꙿда гꙿда Нвб Срв ега ’когато’ диал НТ НГер ДА