Старобългарски речник
ꙗе 
ꙗе нареч дьнь ꙗе дьнь Ден след ден, непрекъснато, постоянно та вса вдꙙ ѹтел҄ь.  ѹвѣдѣвъ ꙗкоже вьсь дховьнъ стъ.  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ. отт помꙑсл. дного го оставт С 548.10 Изч С Нвб яче остар НГер АК ДА