Старобългарски речник
ꙗст 
ꙗст -ꙗмь -ꙗс несв 1. Ям, храня се не пьцѣте сѧ ѹбо глѭще. то ѣмъ л то пемъ. л мъ одеждемъ сѧ М Мт 6.31 З, А, СК. Срв. С290.20 ꙇ вдѣвъше фарсе глхѫ ѹенкомъ его. по то съ мꙑтар  грѣшънкꙑ ѹтель вашъ ѣстъ М Мт 9.11 З, А, СК. Срв.Мк 2.16 М, З, А, СК;Лк 5.30 М З А прде бо оанъ не пѩ н ѣдꙑ.  глѭтъ бѣсъ матъ М Мт 11.18 З. Срв.Лк 7.33 М З въ то врѣмѧ прде съ сквоꙁѣ сѣанѣ. ѹенц же его въꙁаалкашѧ сѧ.  наѧсѧ въстръгат класꙑ  ѣст М Мт 12.1 З. Срв.Лк 6.1 М З А ѣдѫщемъ же мъ. прмь с хлѣбъ  блгсшть. прѣлом  даѣше ѹенкомъ свомъ. ꙇ рее прмѣте ѣдте се естъ тѣло мое М Мт 26.26 З, А, СК. Срв.Мк 14.22 М, З;К 7b 17 С419.13—14 С506.24 брате. брашно насъ не поставтъ прѣдъ бмъ. н бо аще не ѣмъ лшмъ сѧ н аще ѣмъ ꙁбѫдетъ намъ Е 3а 12, 13 овъ бо вѣрѹетъ ѣст въсе. а ꙁнемага(ѧ) ꙁеле да ѣстъ Е 5б 10, 11 еда ѣмь мѩса юнъа. л кръвъ коꙁьлѭ піѭ СП 49.13 ї ѣсѩ і насꙑтішѩ сѩ ѕѣло. ї похоті іхъ прінемсе імъ СП 77.29 де попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ.  пітье мое съ плаемъ растварѣхⷶъ. ѡтъ ліца гнѣва твоего  ѣрості твоеѩ. ѣко въꙁнесъ ніꙁъвръже мѩ СП 101.10 Срв. С297.25 трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ. а водꙑ третье день да малеꙿко. да не ѣстъ же с. сласт СЕ 44а 24 аще кꙿто ѹдавленнѫ. л кръвь скотѭ. не вѣдꙑ ѣко ѹмръло естъ. ꙇл трѣбъно ꙿто беꙁ бѣдꙑ ѣстъ. б҃ꙇ҃ недѣл да посттꙿсѧ. аще л вѣдꙑ. ѣлъ естъ. б҃ лⷮ҇ѣ да посттꙿсѧ СЕ 104b 22, 23 пршедъшемъ же мъ вь н҄еже вьс хотѣꙿхѫ въкѹст.  глаголашꙙ мѹ ꙗждь. се бо третї день сть пон҄еже ньсоже въкѹс С 19.10 подамъ же мѹ брашъно.  простеръ рѫкѫ вьꙁемъ да ꙗстъ С 27.28 ц же ѹбо отъ многꙑхъ братꙗ прнесошꙙ мѹ ꙗдь да ꙗстъ С 154.6 (тѣмьже т)рѣ(бѣ намъ сть бж)ꙗ (блгдѣть  о)умъ (трѣꙁвь  в)дѧщ (о да не)  ꙁꙁаньꙗ (ꙗк)о пꙿшенцѫ ꙗдъ(ше) невѣдьствомь врѣдьн бѫдемъ ХЛ IIВа 6—7 Образно. облѣнхомъ бо сꙙ дрѹꙁ же  прѣобдѣвъше. беꙁакон сътворхомъ. дрѹгъ дрѹга хапьѭште.  дрѹгъ дрѹга ꙗдѫште сам сꙙ ѹморхомъ С 135.23 Дъвча. блажен мꙑ праꙁдьньствѹѭште ꙁьрꙙшт го.  ома прносꙙште.  ѹстꙑ лобꙑꙁаѭште.  ꙁѫбꙑ ꙗдѫште С 506.16 2. Прен. Сближавам се, ставам близък с някого ѡклетⷡаⷶѭштаго таі скрънѣго своего. сего вꙑгънахъ гръдомь окомь і несꙑтьномь срдцемь съ сімь не ѣдѣахъ СП 100.5 Срв. С306.1 3. Прен. За душевни преживявания — измъчвам, терзая ꙗкоже бо ръвь срьдьце дѫбѹ ꙗдꙑ ѹвꙙждатъ. сце  ꙁавсть срьдце мѣѭштааго ѭ. съ странꙑ ꙗдѫшт ѹвꙙждатъ С 399.26, 28 4. Като същ. a) Прич. сег. деят. ꙗдꙑ, ꙗдꙑ м ед и ꙗдѫще м мн a) ὁ τρώγων, ὁ ἐσϑίων, οἱ ἐσϑίοντες Този, който яде; тези, които ядат нъ да кънгꙑ събѫдѫтъ сѧ. ѣдꙑ съ мъноѭ хлѣбъ въꙁдвже на мѧ прѣльщене свое М Йо 13.18 З. Срв. СП40.10 С478.13 ѣдꙑ же не ѣдѫщаго д(а) не ѹ[..]ѣетъ.  не ѣдꙑ ѣ[...] да не осѫждаетъ. бъ бо () прѧтъ Е 5б 11, 12, 13 вьсѹе вамъ естъ ютръневат. въстанѣте по сѣдѣнї. ѣдѫшті хлѣбъ болѣꙁні. егда дастъ въꙁлюбленъїмъ своїмъ сонъ СП 126.2 b) ꙗдъше м мн οἱ βεβρωκότες Тези, които са яли събърашѧ же  сплъншѧ дъва на десѧте коша ѹкрѹхъ. отъ пѧт хлѣбъ ѩънꙑхъ. ꙇже ꙁбꙑшѧ ѣдъшемъ М Йо 6.13 З А велкъ дьнь ꙗст τὸ Πάσχα ἐσϑίω Празнувам празника Пасха  т рее не вьндошꙙ вь тьмнцѫ. да не оскврьнꙙтъ сꙙ. нъ да ꙗдꙙтъ велкъ дьнь С 432.5 жрьтвьно ꙗст μιαροφαγέω Ям от месото на жертвено животно отъ многъ  раꙁленъ градъ. похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ ... блюдом бѣахѫ на въпрашан. да аште раꙙтъ жрътвъно ꙗст. то беꙁ мѫкъ отъпѹштен бꙑвъше. пакꙑ въ сво къждо хъ детъ отеьство С 98.3—4 не ꙗдъше νήστεις Гладни, без да са яли, без да са се нахранили  отъпѹстт хъ не ѣдьшъ не хоштѫ. да не како ослабѣѭтъ на пѫт М Мт 15.32 З, А, СК. Срв.Мк 8.3 М З опрѣснъкꙑ ꙗст τὰ ἄζυμα προλαμβάνω Празнувам празника на безквасните хлябове, т.е. еврейския празник Пасха сі къ іюдѣомъ глѫ. понеже льстѧште сѧ мнѧтъ пасхѫ творіт. ꙇбо стѹдъноѭ волеѭ. опрѣснъкꙑ ѣдѧтъ ні обрѣꙁані срьдьці. ні ѹшесꙑ своімі К 7а 18—19 пасхѫ ꙗст τὸ Πάσχα ἐσϑίω, [τὸ] Πάσχα ἐπιτελέω Празнувам празника Пасха въ пръвꙑ же денъ опрѣснокъ. прстѫпшѧ ѹенц къ св глѭще къ немѹ. къде хоштеш ѹготоваемь тебѣ пасхѫ ѣст М Мт 26.17 З, А, СК. Срв.Мк 14.12 М, З;К 6а 7 К6а 18 К6а 21 К6а 29 К6b 1 К7а 2 К7а 12 С415.22 С415.30 С416.3—4 С416.10 С416. 14 С418.5—6 ꙇ егда бꙑстъ годна въꙁлеже.  оба на десѧте апостла съ нмъ.  рее къ нмь. желѣнемь се въжделѣхъ. пасха ѣст съ вам. прѣжде даже не прмѫ мѫкꙑ М Лк 22. 15 З. Срв. С491.1 есо раді ꙁаконꙿно повелѣніⷷ мꙇъ бѣ. въдано пасхѫ ѣст К 6b 17 Срв. С417.2 ръці мі. ѡ юдѣе како пасхѫ ѣсі К 7а 20—21 ꙗдꙑ скврьньна мѧса οἱ μιαροφαγήσαντες Тези, които са яли осквернено месо мⷧ҇о нⷣ҇а ѣдъшꙇмь скврънъна мѧса СЕ 22а 1—2 М З А СК Б Е СП СЕ К С ХЛ Гр ἐσϑίω συνεσϑίω τρώγω ἐκτρώγω βόσκομαι καταιτιάομαι ἔσϑω [вар. ἐκβιβρώσκω] ѣст ѣсті Нвб ям ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ядем, ядим, ядам диал Дюв ЕтМл ДА