Старобългарски речник
ꙗрьмьнкъ 
ꙗрьмьнкъ м Подяремник, подяремен добитък, впрегатно животно рьцѣте дъщер соновѣ. се цръ твоі детъ тебѣ кротъкъ.  вьсѣдъ на осьл  жръб сна ꙗрьмьнка СК Мт 21.5 Изч СК Гр [τὸ] ὑποζύγιον Нвб Срв [под]яремник