Старобългарски речник
ꙗрость 
ꙗрость - ж 1. Ярост, гняв, негодувание ꙇ сплъншѧ сѧ ѣрост вьс на съньмшт слꙑшѧште. ꙇ въставъше ꙁгънашѧ  вонъ ꙁ града М Лк 4.28 З А въскѫѫ бже отърїнѫлъ нꙑ ес до конъца. прогнѣва сѧ ѣростъ тво(ѣ) на ѡвцѧ пажт твоеѧ Е 32а 1 Срв. СП73.1 гі не ѣростіѭ твоеѭ обліі мне. ні гнѣвомъ твоімъ покаж мене СП 6.2 Срв. СП37.2 СЕ76а 2 на мѩ ѹтвръд сѩ ѣростъ твоѣ. ї вьсѩ влънꙑ твоѩ наведе на мѩ СП 87.8  прогнѣва сѩ ѣро(ро)стіѭ (!) гь на люді своѩ.  омръꙁѣ емѹ достоѣнье свое СП 105.40  не въꙁгнѫша сѧ мноѭ грѣшънкомь. ꙁане прогнѣвахъ ѣрость твоѭ. ꙇ ꙁъло прѣдъ тобоѭ сътворхъ СЕ 79а 7 сего рад да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене. ѣрость. кль. хѹлене ... ꙇ дрѹгаа вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ СЕ 91b 15 відѣ лі спꙑтанье ѹітелево. въ колцѣ кротості велітъ да прѣбꙑваемъ. ꙇ нашѫ дшѫ како ѹіштаетъ. отъ вьсѣкого гнѣва і ѣрост К 4а 13 с слꙑшавъ аурлꙗнъ лце сво ꙁмѣн҄ѣаше раꙁльнѣ отъ ꙗрост.  скрьжьтааше ꙁѫбꙑ на н҄ь С 12.7 стї же отъпадъше рѣшꙙ. ꙗко ꙁъ дінѣхъ ѹстъ гласомъ велмъ. да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахъ ꙗрость твоꙗ. л въ мор ѹстръмьн тво С 76.29 тъгда спльнвъше сꙙ ꙗрост многꙑ старѣшнꙑ жьреьскꙑ. повелѣшꙙ првест ꙗ С 257.5 вьнде платъ въ претор. попѹштаѧ ꙗрост ждовьстѣ. ѹгаст покѹшаѧ сꙙ неѹгасмꙑ пламъ С 435.2 Образно. ѣростъ іхъ по обраꙁѹ ꙁмню. ѣко аспдꙑ глѹхꙑ ꙁатꙑкаѭщѩ ѹші своі. ѣже не ѹслꙑшітъ гласа обаваѭщаго. отъ прѣмѫдра обавьніка обаваема СП 57.5 2. Страст, сила прольі на нѩ гнѣвъ твоі. ї ѣрость гнѣва твоего да іметъ ѩ СП 68.25 посъла на нѩ гнѣвъ ѣрості своеѩ СП 77.49 нъ послѹшате  не ожестоте вꙑѧ вашеѧ кꙿ н҄емѹ. пон҄еже ꙗко рѣхъ не мате мошт сътрьпѣт ꙗрост гнѣва мѹ С 29.17—18 М З А Е СП СЕ К С Гр ϑυμός ὀργή ѣрость ѣростъ Нвб ярост ОА АК НГер ЕтМл БТР АР ЕА