Старобългарски речник
ꙗмьнъ
ꙗмьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до яма, дупка, ров
вдѣвъ хъ їѡсфъ. цръ сꙑ вьсѣмъ егуптомъ владꙑ ... не помꙙнѫ котꙑгꙑ растрьꙁанꙗ. н ꙗмьнꙑѧ глѫбнꙑ ... нъ ... внꙑ скааше како сꙙ бꙑ съ братѭ поꙁналъ
С
367.17
Изч
С
Гр
τοῦ λάκκου
Нвб
ямен
ЕА
