Старобългарски речник
ꙗма 
ꙗма -ꙑ ж Яма, дупка, ров онъ же рее мъ. кто естъ отъ васъ лвкъ. ꙇже матъ овьѧ едно. ꙇ аще въпадетъ сѧ въ ѣмѫ въ соботѫ. не ꙁьметъ л его М Мт 12.11 З слѣпецъ же слѣпъца аште водтъ. оба вь ѣмѫ въпадете сѧ М Мт 15.14 З. Срв.Лк 6.39 М З ровъ іꙁдрꙑ  скопа і. ї въпаде сѩ въ ѣмѫ ѭже створ СП 7.16 скопашѩ прѣдъ лцемъ моімъ ѣмѫ.  вьпадѫ сѩ вь нѭ СП 56.7 повелѣшꙙ вльсв трѹпъ го въврѣшт въ ꙗмѫ глѫбокѫ С 269.8 се въ багърѣнцѫ облѣенъ сѣждѫ. въ ꙗмѫ мꙙ въвръгосте С 368.12 тѹ ремꙗ ꙗко въ ꙗмѣ тньнѣ въ адьстѣамь гробѣ.  съмрьтьнѣѣмꙿ стьлѣн С 460.30 Образно. блаженъ лвѣкъ егоже тꙑ накажеші гі. і отъ ꙁакона твоего наѹіші і. да ѹкротіш отъ денъ лютъ. доіжде іꙁдрꙑетъ сѩ грѣшьнѹмѹ ѣма СП 93.13 Изч М З СП С Гр βόϑυνος βόϑρος λάκκος ѣма Нвб яма ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Яма МИ Ямата МИ ЙЗах,Кюст БС,ЕРГ Ямата МИ ГХ,МИМ Ямите МИ Ямкарска махала МИ ЙЗах,Кюст.кр