Старобългарски речник
ꙗꙁвьнъ 
ꙗꙁвьнъ -ꙑ прил 1. Страдащ, ранен тъгда львъ акꙑ раноѭ ꙗꙁвьнъ отъбѣже отъ наю С 297.6 2. Който се отнася до раните ꙗкоже бо враевьст отроц. ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ. с тѣхъ ꙁемьѭште цѣльбьнаꙗ бꙑлꙗ. растворьше внам ꙗꙁвънꙑм врѣдъ цѣлꙙште С 430.16—17 3. Като същ. ꙗꙁвьнъ, –ꙑ м ед ꙗꙁвьн м мн a) τραυματίας, τραυματίαι Този, който е ранен [наранен]; тези, които са ранени [наранени] тꙑ съмѣрілъ есі ѣко ѣꙁвьна родаего. ї мꙑшьцеѭ сілꙑ твоеѩ раꙁгъна врагꙑ твоѩ СП 88.11 да  тъ л ѹбо  мꙑ ꙗꙁвен мъ ꙗꙁвоѭ го цѣлѣхомꙑ С 436.26 ꙗꙁвенꙑ многоболѣꙁньнꙑмъ ловѣкомъ. сѫпротвъно ѧꙁ бꙑл С 436. 28 b) Мъртвец, покойник бꙑхъ ѣко ловѣкъ бес помошті ѹ мрътвꙑхъ свободь. ѣко ѣꙁвьні съпешті въ гробѣхъ іхъже нѣсі помѣнѫлъ кътомѹ СП 87.6 ꙗꙁвьнъ бꙑт πλήσσομαι, τιτρώσκομαι, τραυματίζομαι Ранен съм, наранен съм, получавам рана помьнте л гда сꙙ бꙿрахомъ на велцѣ брані ...  н дінъ отъ насъ не бꙑ ꙗꙁвьнъ. отъ толка народа С 72.30 толко пострадавъ прѣбꙑ бестрастьнь. ꙗꙁвенъ бꙑстъ. опл҄ьвавань С 436.19 тъ же ꙗꙁвьнъ бꙑстъ грѣхъ рад нашхъ С 436.23—24 Изч СП С Гр πληγείς τοῦ πάϑους [вар. ἐλαυνόμενος] ꙗꙁвънъ ѣꙁвьнъ ꙗꙁвенъ Нвб Срв язвен ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА