Старобългарски речник
ꙗꙁвлꙗмъ
ꙗꙁвлꙗмъ
-ꙑ
прич
прил
същ
ꙗꙁвлꙗмꙑ
м
ед
ὁ πλησσόμενος
Този, който е ранен, наранен; този, който има рана
плакааше бо ждовъска ꙁъла ловѣкъ въ ꙗꙁвѣ сꙑ. вѣдꙑ трьпѣт болѣꙁнь. ловѣкъ не богъ. ловѣкъ бо бѣаше а не богъ ꙗꙁвѣмꙑ
С
436.12
Изч
С
ꙗꙁвѣмъ
Нвб
Срв
язвен, [у]язвен
