Старобългарски речник
ꙗꙁвт 
ꙗꙁвт -ꙗꙁвлѭ -ꙗꙁвш св Раня, нараня вдѣхомъ го  свꙙто ребро. ꙗꙁвьшее сꙙ насъ рад.  стовъшѹ крьвь  водѫ. двою капью нашего съпаса С 499.28 Ударя. днъ же нѣкꙑ оть н҄хъ ... въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго.  толм  ꙗꙁв С 558.1 ꙗꙁвт сѧ Изч С Гр τιτρώσκω Нвб язвя ОА ЕтМл АР ЕА