Старобългарски речник
ꙗꙁва 
ꙗꙁва -ꙑ ж 1. Язва, рана, нараняване самарѣннъ же етеръ ... прстѫпь обꙁа ꙗꙁвꙑ его вьꙁлваѧ олѣі  вно СК Лк 10.34  въꙁнесетъ сѩ бъ. стрѣлꙑ младьнець бꙑшѩ ѣꙁвꙑ хъ СП 63.8 ꙁане егоже ті пораꙁі ті погънашѩ. ї къ болѣꙁні ѣꙁвъ моіхъ пріложішѩ СП 68.27 ҇ⷧмо нⷣ҇а кровьⷿ҇.  ѣꙁв҇ⷿо ꙇꙁдꙿребръ свохъ СЕ 29а 18 стое кръвь ѣꙁвоѭ ꙁдребръ свохъ. хе бже нашъ ... ра нꙑнѣ. прѣсѫт ꙇстоьнкъ кръв сеѩ СЕ 29а 20 емѹже сѫщю на распонѣ. слънъце помра свѣтъ сво ... прободенааго на крстѣ копемь. ꙇ спѹщьшааго ѣꙁвоѭ водѫ  кръвь СЕ 50b 21 не сътѫж с вѣроѭ. не вьꙁьрѣ на хѹлꙑ н ꙗꙁвꙑ. ждовьска ѹкоренꙗ небрѣже С 427.7 плакааше бо ждовъска ꙁъла ловѣкъ въ ꙗꙁвѣ сꙑ.  вѣдꙑ трьпѣт болѣꙁнь С 436.10  мꙑ мнѣхомꙑ  въ болѣꙁн  ꙗꙁвѣ.  въ оꙁьл҄ен С 436.23 воле ѹбо ште  кръв текѫшт ꙗꙁвѣ божꙗ тѣла съмѣш стскат ѭ.  сцѣл҄ѣвъшѹѹмѹ кръвотовѫѭ богѹ С 457.7 вдѣ мо рѫцѣ ꙗкоже хотѣ. вьлѣꙁе свомъ прьстомь. не ꙁаходꙙштїхъ ꙗꙁвъ С 503.23 покажѫ врагомъ ꙗꙁвѫ.  отъсѫждѫ богокоторьнъ съборъ. да вдꙙтъ юде гоже сѫ (!) пробол.  поклонꙙтъ сꙙ стен҄ѫште С 504.15 Образно. ꙇ тебѣ ое сповѣдаѭ сѧ. не могѫ бо цѣленѣ ѹлѹт. ѣꙁвѣ гнѭщ въ срц моемь. непрѣстанъно. аще не подастъ м цркꙑ пакꙑ обновленѣ СЕ 67b 26 аште імаші ъто на врага. ꙇждені гнѣвъ. ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ. раꙁдрѣші вражъдѫ. да прѣімеші сцѣленье отъ трапеꙁꙑ К 8b 20 Срв. С421.27 Следа, белег от болест [нараняване]. онъ же рее мъ. аште не вждѫ на рѫкѹ его ѣꙁвꙑ гвоꙁденꙑѩ ... не мѫ вѣрꙑ М Йо 20.25 А О вълож(ѫ) пръста моего въ ѣꙁвѫ гвоꙁднѫѭ М Йо 20.25 А, О. Срв. С500.29 да  тъ л ѹбо  мꙑ ꙗꙁвен мъ ꙗꙁвоѭ го цѣлѣхомꙑ С 436.26 не стꙑждѫ сꙙ тѣлесьнꙑм свом ꙗꙁвам. не срамьꙗѭ сꙙ плътънꙑм свом стрѹпꙑ С 503.12 Болест, страдание. по лѣтѣ же дꙿномь отъгнанѣ бꙑвьш ꙗꙁвѣ то лютѣ. прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ. прѣподобьнааго еппа. мол го попешт сꙙ о пештерѣ С 531.25 стꙑ ... вѣровааше бо. ꙗко вьсꙙ страст  всꙙ ꙗꙁвꙑ тѣлесьнꙑѧ. отъ сотонꙑ сълѹаѭтъ сꙙ С 556.10 2. Прен. Бедствие, напаст  ꙁбꙑвъше отъ нашъдъшѧѧ мъ богомь пѹштенꙑѧ ꙗꙁвꙑ. отъгнанꙑѧ молтвоѭ раба бжꙗ акѡва. до днешнꙗго дꙿне вьса лѣта. памꙙть дн того ... творꙙтъ С 531.5 3. Ухапване ꙗкоже бо враевьст отроц. ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ. с тѣхъ ꙁемьѭште цѣльбьнаꙗ бꙑлꙗ. растворьше внам ꙗꙁвънꙑм врѣдъ цѣлꙙште С 430.15 въꙁложт ꙗꙁвꙑ ἐπιτίϑημι πληγάς Раня, нараня, нанеса рани отъвѣштавъ же съ рее. лкъ еднъ ... въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде. же  съвлъкъше .  ѣꙁвꙑ въꙁложъше отдѫ. оставльше елѣ жвъ сѫштъ М Лк 10.30 З А СК навест [вънест] ꙗꙁвѫ ἐπάγω πληγήν Раня, нараня, нанеса рана ꙇ сеѭ кровьѭ не въꙁможе въскоꙇті. ꙇ ѣꙁвѫ навесті К 6b 37—38 Срв. С417.18—19 ꙗꙁвѫ прмъ τραυματισϑείς Ранен, наранен о мрьтвѣ мол҄ѫ осѫжденѹ бꙑвъшѹ отъ свобожденꙑхъ. оть н҄его. пштѫ оцъта напонѹ. отъ цѣлѣвъшхъ. отъ н҄его ꙗꙁвѫ прмꙿшѹѹмꙋ С 455.20 Изч М З А СК О СП СЕ К С Гр τραῦμα πληγή ὠτειλή μώλωψ τύπος κοίλωμα πλευρά ѣꙁва Нвб язва ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА