Старобългарски речник
ꙗдьца
ꙗдьца
-ѧ
м
Лакомник, чревоугодник, ненаситник
прде снъ лвскъ ѣдꙑ пѩ. ꙇ глтъ се сь лвкъ ѣдъца внопца. мꙑтаремъ дрѹгъ грѣшънкомъ
М
Мт 11.19
З.
Срв.Лк 7.34
Изч
М
З
Гр
φάγος
ѣдъца
ѣдьца
Нвб
Срв
ядящ
прич