Старобългарски речник
ꙗдра
ꙗдра
-ъ
ср
мн
Пазва; обятия
въскѫѭ въꙁвраштаеші рѫкѫ твоѭ. і десніцѫ твоѭ отъ срѣдꙑ ѣдръ твоіхъ до коньца
СП
73.11
егоже і пріѩтъ. ѣко семьонъ етерь. ветъхꙑ дьнемъ бъ ѣко въ рѫцѣ своі. въ своѣ ѣдра
К
14а 35
Срв.
С452.18
Изч
СП
К
С
Гр
κόλπος
κόλποι
ѣдра
Нвб
Срв
недра
