Старобългарски речник
ꙗдовтъ 
ꙗдовтъ -ꙑ прил Отровен, жлъчен да відімъ съ страхомь. ъто семѹ істьлѣнье. бжі ꙁаконъ съкаꙁаетъ. ꙇ се ѣко вьсѣкого пламене пламенꙇнѣе. ꙇ ѣдовтѹ ѹѣденью ѣдовтѣе да отъбѣжімъ К 1b 27, 28 стꙑ ... надѣѧ сꙙ словес владꙑьн. обѣштавꙿшѹѹмѹ. подаꙗт власть свомъ го. ходт по ꙁмꙗмъ  скорпꙗмъ  по вьсе слѣ враж. того радма попрааше страст гадънꙑѧ  ꙗдовтꙑѧ С 556.16 Изч К С ѣдовтъ Нвб Срв ядовит ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА