Старобългарски речник
ꙗвѣ
ꙗвѣ
нареч
1. Явно, открито, пред всички
отцъ тво вдѧ въ танѣ въꙁдастъ тебѣ авѣ
М
Мт 6.4
З,
А. Срв.Мт 6.6
М,
З, А;Мт 6.18
М
З
А
нкотерꙑ же ѹбо ѣвѣ глааше о немь. страха рад юдеска
М
Йо 7.13
З
А
ꙇс же к томѹ не авѣ хождааше вꙑюдехъ. нъ де отъ тѫдѹ въ странѫ блꙁъ пѹстꙑн. въ ефремъ нарцаемъ градъ. ꙇ тѹ жвѣаше съ ѹенкꙑ свом
М
Йо 11.54А
бъ ѣвѣ прідетъ. бъ нашъ не прѣмлъітъ. огнъ прѣдъ німъ въꙁгортъ сѩ. ї окръстъ его бѹрѣ велъѣ
СП
49.3
не ѹбо же сѧ его. н пакꙑ прѣльщенъ бѫд ꙇмь. не матъ бо слꙑ авѣ пакост творт. токꙿмо помꙑшлень състрѣлѣт
СЕ
88b 10
ѡ раꙁбоініе ... послѣжде прішедъ. ꙇ прьвѣе сѧ вѣньавъ. ꙇ ѣвль вѣрънѫѭ ѣвѣ дѣтѣль
К
11b 34—35
рее мъ ꙗвѣ їс. лаꙁарь ѹмрѣ
С
306.16
аште л робъ с. съ страхомъ с господнѹ покор сꙙ. словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ. нъ ꙗвѣ сѫпьрнкъ
С
328.16
тоже н ꙗвѣ го облааше прѣдъ вьсѣм да не бестѹдьнѣша го сътвортъ
С
412.21
ꙙсто глаголааше. днъ отъ васъ прѣдастъ мꙙ. нь не ꙗвѣ го покаꙁа
С
412.26
2. Ясно, разбираемо
творѧштеі бо ꙁъло. ті сѫтъ страждѫштеі ꙁьлѣ. ꙇ се ѣвѣ глааше хъ. блажені ꙁгънані правъдꙑ раді ѣко тѣхъ естъ цѣсрствіе небское
К
3b 11
то она слꙑшавъш вѣровавъш. прѧ авѣ вдѣн. ꙗв бо сꙙ вь сьнѣ глагол҄ꙙ. се ѹбо богъ посъла мꙙ к тебѣ повѣждъ м ꙿто хоштеш
С
299.21
тѣмже ꙗвѣ прѣжде вьпꙗше саа к н҄мъ глагол҄ꙙ. глѹс слꙑште. слѣп проꙁрате вдѣт
С
323.1
не поштетъ л самъ ходатаꙗ себѣ. да ꙗвѣ ꙁдрекѫ. мьн҄ьшааго себе. да бꙑ тъьѭ кꙑмъ ꙁбꙑт мѹ ꙁъла
С
361.19
ꙗвѣ бꙑт
φανερὸν γίγνομαι, ἐν παρρησίᾳ εἰμί, δῆλός εἰμι, σαφής εἰμι
Стана известен, разкрия се
ꙇ ѹслꙑшавъ цсръ родъ слѹхъ свъ. ѣвѣ бꙑстъ мѧ его. ꙇ глаше ѣко оанъ кръстѧ въста отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сега рад слꙑ дѣѭтъ сѧ о немъ
М
Мк 6.14
З
А
нктоже бо въ танѣ несоже твортъ. ꙇщетъ самъ ѣвѣ бꙑт. аште с творш. ав сѧ вьсемѹ мрѹ
М
Йо 7.4
З
А
сце ѹбо нꙑнꙗ глагол҄емъ. да отъсѫдѹ бѫдѫтъ ꙗвѣ словеса хрстосова сѫшта
С
379.21
ꙿто м хоштете дат аꙁъ вамъ прѣдамꙑ (!) . мьн҄ѫ ꙗвѣ бꙑт глагол҄емѹѹмѹ. а несоже пае ꙁаштштат
С
407.28
ꙗвѣ [съ]творт кого
a) φανερόν τινα ποιέω
Съобщавам, разгласявам за някого
ꙇсъ же раꙁѹмѣвъ отде отъ тѫдѣ. ꙇ по немь дѫ народ мьноѕ. ꙇ сцѣл ѩ вьсѧ. ꙇ ꙁапрѣт мъ да не ѣвѣ его сътворѧтъ
М
Мт 12.16
З,
А, СК. Срв.Мк 3.12
М
З
b) δῆλόν τινα ποιέω
Издавам някого
не по мъногѹ же прстѫпьше стоѩште рѣшѧ петров. въ істнѫ тꙑ отъ нхъ ес. ꙇбо бесѣда твоѣ авѣ тѧ твортъ
М
Мт 26.73
З
А
СК
ꙗвѣ ꙗко
a) δηλονότι, δῆλον ὅτι
Явно, очевидно, безспорно, естествено
цѣмъ же данꙑ бѫдѫтъ. свꙙттелꙑ ꙗвѣ ꙗко. комѹ же се. не семѹ л дрѣводѣл҄ їѡсфѹ
С
246.12
їꙁлѣꙁъше сьвѣтъ въꙁꙙшꙙ. отъ кого. ꙗвѣ ꙗко прьвааго. ловѣкоѹбоцꙙ дꙗвола. да го ꙁгѹбꙙтъ
С
402.2
b) σαφῶς ὅτι, σαφῶς ὡς
Разбира се, че; сигурно, че; несъмнено, че
вѣдѣꙿше бо ꙗвѣ ꙗко цръ сꙑ. подъ властѭ стъ црѹ. мжꙿе (!) нктоже цѣсарьмъ владетъ
С
360.22
вѣсте бо вьс авѣ. ꙗко двъно то поꙁнан. вдѣвъ їѡсфъ своѭ братѭ. хъже братѭ не хотѣ нарешт
С
364.20
вѣсте бо вьс авѣ. ꙗко обажденїмъ госпождꙙ с вь тьмнцѫ въврьженъ бꙑстъ
С
367.7
ꙗвѣ [стъ]
δῆλον
Ясно е, разбира се, известно е
отьн҄елже елсавеѳь прѧтъ благовѣштен. отън҄елже ꙁаꙙтъ їѡана. отъкѫдѹ же се ѹбо ꙗвѣ. да съкажетъ т самъ архагг҄елъ
С
245.9
желатъ сь нам праꙁдьньствоват. м же се ꙗвѣ стъ послѹша самого глагол҄ѫшта. желанїмъ вьжделѣхъ пасхѫ сьѭ сь вам ꙗст
С
490.29
ꙗвѣ стъ ꙗко
εὔδηλόν ἐστιν ὅτι, δῆλον γὰρ ὅτι, δηλονότι
Ясно е, че; разбира се, че; известно е, че
тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ стѫѭ троцѭ
СЕ
66b 15—16
аште го не любте. ꙗвѣ стъ ꙗко ꙁьл сте. мꙙтежьнц. не мате мошт сътрьпѣт гнѣва го
С
29.12—13
ꙗвѣ стъ. ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ. не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ
С
82.6
аште ѹбо пасхѫ вьжделѣхъ ꙗст. ꙗвѣ стъ ꙗко сьпраꙁдꙿньствоват
С
491.2
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
ἐν [τῷ] φανερῷ
φανερῶς
φανερώτερον
παρρησίᾳ
σαφῶς
σαφέστερον
ἐμφανῶς
ἐναργῶς
εὐϑυβόλως
εὔδηλον
πρόδηλος
τὰ κατάδηλα
φανερός
авѣ
ѣвѣ
Нвб
яве
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтБАН
БТР
АР
аве
остар
НГер