Старобългарски речник
ꙗвлꙗт
ꙗвлꙗт
-ꙗвлꙗѭ
-ꙗвлꙗш
несв
1. Показвам, посочвам, разкривам
гі ... блгв вꙿсѧ нꙑ. авлѣѭщѧѩ поклоненемь твохъ вꙑ. обраꙁъ работѣ
СЕ
6а 13—14
нам ꙇ см съмѣренꙑм. ꙇ грѣшънꙑм ... блгв ꙇ прослав. бес пакост. ꙇ врѣжденѣ вꙿсего жтѣ. въ храмѣ семь. авлѣѩ мъ твом благꙑм даръм. ꙁемънꙑм. ꙇ небсънꙑм
СЕ
14b 24
сего раді колюбець гъ ꙁьрѧ дръꙁост ѹенѧ съмѫштааше сѧ. любовь ѣвлѣѩ ѭже імѣаше. на немь ꙇ покаꙁаѩ колюбьѣ своего. велкотѫ
К
3b 31
то славьнѣшꙙ ꙗвьꙗше. трьпѣн мѫенкꙿ
С
92.27
а ꙗже въ стѣхъ срьдьцхъ бе скврънꙑ. втатъ. тѣм нѣмъ стньнꙑ ꙗвьꙗтъ раꙁѹмъ
С
338.22
вьера ловѣьскаꙗ. а дьнесь божъствънаꙗ ꙗвьꙗтъ
С
449.25
не тъкма бо цѣсарьство обраꙁовааше. нъ кръвоꙗдень ѹбїство ждовъ ꙗвьꙗше
С
484.24
еуагꙿг҄елско бо псань глагол҄етъ. мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а ꙗвьꙗѧ вельство вол҄ꙙ. старѣшнꙑ ꙁꙙштънъска
С
545.28—29
Издавам, проявявам.
аште бо льгат хоштета. лце ꙗвьꙗтъ пеаль
С
474.26
2. Съобщавам, разпространявам
облааше ꙙсто мꙑсл мѹ. облаѧ же пакꙑ не ꙗвьꙗше
С
414.14
ѹжасъ же сꙙ братꙿ. въꙁврат сꙙ. само то ꙗвьꙗѧ. събравъше сꙙ ѹжасꙿн же бꙑвъше. дввъше сꙙ бꙑвъшѹѹмѹ славьꙗхѫ ба
С
551.7
Обяснявам, пояснявам, изяснявам.
отъвѣщашѧ же юде рѣшѧ емѹ. кое ꙁнамене ѣвлѣеш намъ ѣко с творш
М
Йо 2.18
З
А
3.
прич
сег
страд
a)
Като прил.
ꙗвлꙗмъ
a) Заобикалян, обграждан
обрѣтъ го славьна сѫшта. многꙑ слѹгѹѭштꙙѧ мѫшта. женѫ славꙿна рода. отъ многꙑхъ сѫштхъ с н҄мъ воводъ ꙗвьꙗма ... раꙁмꙑслвъ о свомъ невѣрьствѣ наꙙ плакат
С
563.27
ꙗвлꙗмаꙗ
ср
мн
Явления, видения, прозрения
бѣаше же пакꙑ дрѹгъ даръ. бжьствънꙑхъ отъкръвен данъ стѹмѹ ... сьмѣреньꙗ же рад дшънааго. же вол҄еѭ прсно. къ прьстьнѹѹмѹ тѣлес свомѹ прпрꙙглъ бѣаше. не хотѣаше же овъторт ꙗже о ѹенцѣхъ свохъ ꙗвъꙗмаꙗ мѹ. ꙗвѣ же вьсѣмъ отъкръвенꙗ бꙑваахѫ
С
569. 14
Изч
М
З
А
СЕ
К
С
Гр
δείκνυμι
σημαίνω
ἀποδείκνυμι
ἐπιδείκνυμαι
ἐμφανίζω
ἐνδείκνυμαι
δημοσιεύω
ѣвлѣт
авлѣт
ꙗвьꙗт
ꙗвъꙗт
Нвб
явявам [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ДА
являвам [се]
остар
диал
ДА