Старобългарски речник
ꙗвт 
ꙗвт -ꙗвлѭ -ꙗвш св 1. Явя, направя нещо явно, известя сътвор наѧтокъ ꙁнаменемъ съ. въ кана галлесцѣ. ꙇ ѣв славѫ своѭ. ꙇ вѣровашѧ во нь ѹенц его М Йо 2.11 З А ѣвхъ мѧ твое лвкмъ. ѩже далъ ес мьнѣ отъ мра. тво бѣшѧ  мьнѣ ѩ далъ ес. ꙇ слово твое съхраншѧ М Йо 17.6 З А СК прѣст()хъ прркъ праꙁднкъ. нбо цръкв ѣвїло естъ.  нбса лїковат съ англ сътворлъ естъ Е 7а 17 жрътва хвальнаа прославітъ мѩ. ї тѹ пѫтъ імъже ѣвлѭ емѹ спнъе мое СП 49.23 се бо рѣснотѫ въꙁлюблъ есі беꙁвѣстьнаа  танаа прѣмѫдростъ твоѭ ѣвілъ м есі СП 50.8 гі схе бже нашъ ... славѫ своѭ авль ѹенкомъ свомъ. тꙑ  нꙑнѣ ... блгв вно се СЕ 14а 25 вꙇдѣ лі колкъ прібꙑтъкъ. ѣві страждѫштімъ ꙁьлѣ К 3b 14 обѣштаватъ дѣвц самъ. свомъ лцемъ пршьст ꙗвт. пае же въходъ слѹхомъ обѣштаватъ  С 248.24 многомъ же лѣтомъ мнѫвъшемъ. ѹстро богъ. ꙗвт съкровъно богатъство їѡанново. обраꙁомъ сцѣмъ С 293.20  глⷭ҇а ѹслꙑштъ пртранъ. глагол҄ѫшть к н҄емѹ. д къ рабѹ момо (!) акѡвѹ. гоже т  прѣжде авхъ.  того мол молт о н҄емꙿже аште хоштеш С 530.12—13 ѡ ое ꙗвьно м бꙑ. ꙗко нападен нѣко отъ раꙁбонкъ пострадавъ. хоштеш съ стлъпа сьлѣст С 558.8 Проявя, изявя, покажа. отъвѣшта мъ с мънога дѣла добра ѣвхъ (въ) васъ. отъ отъца моего. ꙁа кое хъ дѣло камене на мѧ метете М Йо 10.32 З А мноѕі глѭтъ (!). къто ѣвітъ намъ благаа СП 4.7 бъ моі млостъ его варітъ мѩ. бъ моі ѣвітъ мнѣ на враѕѣхъ моіхъ СП 58.11 бже ... ав нꙑнѣ мⷧсть твоѭ. на рабѣ твоемь семь. страждѭщмь отъ недѫга СЕ 25а 6 понеже не прѣста ꙇюда. отъ того стѹда ... себе прѣдастъ. егда сѧтъ свое сътворіхъ. сілѫ ѣвіхъ. покаꙁахъ ѣко невъꙁможъно наінаѭтъ К 5а 26 поꙁдѣ вѣровавъ. а скоро ісповѣдѣвъ. послѣжде прішедъ. ꙇ прьвѣе сѧ вѣньавъ. ꙇ ѣвль вѣрънѫѭ ѣвѣ дѣтѣль К 11b 34 ѹбогꙑ же. нштетоѭ вьꙁбран҄енъ бꙑваатъ тожде любꙿн авт С 491.20 2. Открия, обявя вьсѣ мьнѣ прѣдана бꙑшѧ отъ оца моего. ꙇ нктоже не вѣстъ кто естъ снъ тъкмо отецъ. ꙇ кто естъ отцъ ткмо [!] снъ. ꙇ емѹже аште хощетъ снъ авт М Лк 10.22 З А дръжава гь боѩштімъ сѩ его.  ꙁаконъ его авітъ імъ СП 24.14 Срв. СЕ75а 14—15 тъ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса.  словеса  мъсл(.) ... вꙿсего (ꙁ)наѩ да ѣвш. твоеѭ же благодѣтьѭ Р VII 4.22 3. Направя, обявя някого за някакъв ꙇ по схъ же ѣв гъ  ꙇнѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь. вь вьсѣкъ градъ  мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ т М Лк 10.1 З молмъ т сѧ влко ... прѧстьнкꙑ нꙑ ав. мⷧотвам стꙑѩ брцѧ. ꙇ вꙿсѣхъ стꙑхъ твохъ СЕ 17b 14 4. Разглася, съобщя не могѫ тръпѣт. да ꙗвьѭ дѣло. тае аште облѫ марѭ. срамъ обьшть С 240.14 толкꙑмъ  таковꙑмъ грѣхомъ проштень полѹ.  хотꙙ самомѹ мѹ ѹвѣрт прѣподобьнѹѹмѹ мѫжѹ.  вьсѣмь авт покааньꙗ слѫ С 529.12 5. Прич. мин. страд. като прил. ꙗвл҄енъ a) ἐμφανής, πρόδηλος, φαιδρός Явен, видим, ясен гі бже нашъ. сътворе вꙿсѣ. отъ небꙑтѣ въ бꙑте. авлена ꙁнаменѣ. велѣ твоего СЕ 8b 5 цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ ... авленѫ болѣꙁнь ꙇцѣлѣѩ СЕ 26а 6 гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд ... прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа СЕ 66а 4 b) δηλωϑείς Споменат, известен, посочен нестꙑ врагъ бжемъ рабомъ. вдѣвъ сцѣл҄енѫѫ отроковцѫ тѹ едꙿнѫ оставъшѫ.  абь вьставъ на правьднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ. ꙗко тако мѹ наслт. ꙗкоже таковѹѹмѹ мѫжѹ въ наꙙтцѣ жтꙗ го. гда неьствꙑхъ самаранъ сѣтѭ. вꙑже (!) ꙗвьенѫѫ женоѭ льстмѹ. протвꙿша сꙙ  побѣдвъша С 521.9 не ꙗвл҄енъ λανϑάνων Скрит, неизявен, необявен цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ. ꙇ вьꙁдвгн  отъ сърѣтене недѫжънꙑхъ ... болѣꙁнь ... не авленѫ справлѣѩ СЕ 26а 7 гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд ... прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа  не авленаа СЕ 66а 4—5 свободь ꙗвт ἐλεύϑερον ποιέω Освободя тъ рабꙑ нꙑ сѫштꙙ грѣхѹ. свободь авлъ. ꙁагладвъ наше рѫкоѱань С 480.1—2 ꙗвт въ съповѣдань Разкажа мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство волꙙ. старѣшнꙑ ꙁꙙштънъска. да колцѣмъ пае подобааше  мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь. само то не стѹждемѹ сѫштѹ С 546.1 М З А СК Е СП СЕ К С Р Гр φανερόω ἀναδείκνυμι δείκνυμι δηλόω μηνύω ἀποδείκνυμι ἐνδείκνυμι ἐπιδείκνυμι ἀποκαλύπτω δημηγορέω παρίστημι ἀποφαίνω авт авіт ѣвт ѣвіт ѣвїт Нвб явя [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР авя [се] НГер