Старобългарски речник
юнъ 
юнъ -ꙑ прил 1. Млад амн. амн. глѭ тебѣ. егда бѣ юнъ. поѣсаше сѧ самъ. ꙇ хождѣаше ѣможе хотѣаше. егда же състарѣеш сѧ. вьꙁдеждеш рѫцѣ твоі. ꙇ нъ тѧ поѣшетъ. ꙇ ведетъ. ѣможе не хоштеш З Йо 21.18 А СК юнъ бъїхъ їбо състарѣхъ сѩ. ї не вдѣхъ праведьнка оставлена. н сѣмен его просѩща хлѣба СП 36.25 ї годѣ бѫдетъ бѹ пае тельца юна. рогꙑ їꙁдѣѭшта і паꙁнегъті СП 68. 32 дꙿного же мат прлежааше хъ. бѣ бо сꙑнъ ѧ юнѣ вьсѣхъ.  боꙗше сꙙ да како отъврьжетъ сꙙ С 79.26 ꙗкоже тѣло юно страстьнкѹ ꙁглаждено.  ѹш мѹ свѣтьлѣ бꙑста С 142.6 тако тъ ѹбо въ юнѣ врьстѣ трѹждааше сꙙ С 279.26 дьнесь ... праꙁдънѹ їакѡвъ ... вьсѣдъшааго на жрѣбꙙ юно.  сь вѣрънꙑм покланꙗтъ сꙙ дѹхомь С 321.24 кто сь стъ. юнаꙗ  беꙁълобьнаꙗ врьста творьца похвал С 324.2 рее бо радѹ сꙙ ꙁѣло дьшт сѡнꙗ. се цѣсарь тво грꙙдетъ т правьдвъ.  вьсѣдъ на жрѣбꙙ юно С 324.20 тако бо ... не бꙑ въꙁмоглъ лѫкавꙑ врагъ ... въ въꙁдрастѣ юнѣ побѣдвша. вьꙁможе на старость. сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ С 522.10 2. Като същ. a) юнꙑ м ед и юн м мн a) ὁ νεώτερος, [οἱ] νέοι Юноша [юноши], младеж [младежи]; този, който е млад [тези, които са млади] ѡ емь їсправтъ юної пѫть своі. вьнегда съхраніт словеса твоѣ СП 118.9 ѹн҄е бо стъ пае юнꙑмъ въ словесехъ богоносьнꙑхъ ѹтел҄ь. прсно поѭштемъ. стъ мѣт ѹмъ С 403.28 стар  юн. прпадамъ т гробѹ С 513.1 не двже сꙙ вь н҄емъ ... мꙙтежꙿ грѣховънꙑхъ страст. дѣствѹѭштꙗ прсно въ юнꙑхъ С 544.29  юнꙑ съхрантъ сꙙ бе ꙁапꙙтꙗ С 548.20 b) юнѣ м ед срав ὁ νεώτερος Този, който е по–млад  рее юнѣ ею отцю. оте даждь м достонѫѭ ѧсть мѣнѣ.  раꙁдѣл ма мѣне М Лк 15.12 Изч М З А СК СП С Гр νεώτερος νέος νεάζων ἀκμάζων Нвб юн, юний остар ОА НГер ЕтМл Срв Юно м ЛИ Юнчо м ЛИ Юнчев ФИ Юнчов ФИ СтИл,РЛФИ