Старобългарски речник
юнотьнъ
юнотьнъ
-ꙑ
прил
Силен; зрял [образно]
(ю)нотꙿнѣ дш ест(ъ) могѫщ съдръжат свое глѭ жтье посрѣдѣ съблаꙁнъ
Р
IV 1.20—21
Изч
Р
Гр
νεανικός
Нвб
Срв
юначен, юнашки