Старобългарски речник
юнца 
юнца -ѧ ж Юница, телица аште бо крьвь юньа  коꙁьлꙗ.  попелъ юнцꙙ кропмъ. оскврьн҄енꙑхъ сттъ. на оштен пльт. колм пае крьвь хрстоваꙗ  спаса нашего. оштен бꙑстъ вьсѣмъ крьстꙗномъ С 483.21 Изч С Гр δάμαλις Нвб юница ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА