Старобългарски речник
щѹждь 
щѹждь - прил 1. Чужд, който не е свой, който принадлежи на друг рее е. ꙇ егда вьнде въ домъ. вар с. глѧ. то т сѧ мьнтъ смоне. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан. л кнсь. отъ свохъ л снвъ. л отъ тѹждхъ М Мт 17.25 З А СК тꙑ же кто ес о(сѫ)ждаѧ тꙋждего раба Е 5б 15—16 снов тѹжді обетъшашѩ  охръмѫ отъ стеѕь свохъ СП 17.46 прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ ... въ прсѧгꙑ неправедънꙑ. въ въсхꙑщенѣ тѹждего мѣнѣ СЕ 68b 5—6 а кꙿто похоть мꙑ. ꙇл лѫкавъствомь тѹждѭ женѫ прмⷮ҇е. в҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿ сѧ СЕ 103а 22 2. Чужд, който е непознат, далечен ꙁбаві мѩ отъ пр(.)рѣканъѣ людъска. поставіші мѩ въ главѫ ѩꙁꙑкомъ. людье тѹжді іхъже не ꙁнахъ работашѩ мі СП 17. 44 како съпоемъ пѣснь гнѭ на ꙁемлі тѹждеї СП 136.4 Срв. К7b 1 егда брані бѣшѧ нѫдѧштѧѩ іхъ. ні псалмъ съмѣшѧ решті. на ꙁемі тѹждеі. ꙇ нꙑнѣ о себѣ ні едіномѹ бѣдѧштю. ні едіномѹ нѫдѧштю. брань творѧтъ къ бѹ К 7b 7 3. Чужд, който не проявява близост, отчужден тѹждь бꙑхъ братрі моеі. ї страненъ сномъ матері моеѩ СП 68.9 4. Чужд, който се отнася до друг ѣко тѹждѧ грѣхꙑ вьꙁемⷧетъ. нѣстъ лѣпо да менѹетъ сѧ хвъ рабъ СЕ 104а 6 Комуто нещо е неприсъщо, чужд на нещо. ѡ бꙑть. ѣкоже бꙑт намъ. тѹждемъ грѣха. а свомъ нетьлѣнью. гю помол СЕ 60b 7 Който е далече от нещо, който е лишен от нещо. не прмꙑшлꙗ м съмрьт вѣьнꙑѧ. лшт мꙙ хотꙙ славꙑ хсовꙑ.  цѣсарьства небесънааго. гоже тꙑ штѹждъ с С 2.2 5. Чужд, който няма нищо общо с нещо, който се различава от нещо паулъ рее. правь сълъга. несоже штѹжда сътвор наѹенꙗ отьца твого дꙗвола. не можеш бо нкогоже отътръгнѫт. раꙁвѣ лъжеѭ С 2.9—10 нъ нꙑн҄ꙗ послѹшате мене. ꙗко  аꙁъ смъ вашего племене. штѹждъ же васъ дѣломъ С 28.2—3 не стꙑдш (л) сꙙ прѣсподьн҄ темьнꙑ дꙗволе.  штꙋждь стнѣ С 74.27—28 раꙁѹмѣвъ же ар ... наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ.  стѣ троц ... хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност.  божьствънаꙿ псанꙗ отврьнь кръꙿмлꙗват. сꙑнѹ  словѹ божю ... штѹждѹ бꙑт сѫштꙗ отьа С 188.7 6. Като същ. a) щѹжде ср ед a) τὸ ἀλλότριον Чуждото, не своето ꙇ аште въ тѹждемь вѣрьн не бꙑсте. ваше къто вамъ дастъ М Лк 16.12 З А СК b) щѹжд, щѹжд м мн a) [οἱ] ἀλλότριοι Чужди, не свои, не близки хора да спꙑтаетъ ꙁаемодавьцъ. вьсѣ еліко сѫтъ его.  рахꙑтѩтъ (!) тѹжд трѹдъ его СП 108.11 ѣко тѹжд въсташѩ на мѩ.  крѣпьц въꙁіскашѩ дшѩ моеѩ. ї не пожішѩ ба прѣдъ собоѭ СП 53.5 Срв. СЕ77b 6 не ѹꙁъртъ пагѹбꙑ егда відтъ прѣмѫдроі ѹміраѭщѩ. въкѹпѣ беꙁѹмънъ съ несъмꙑслънꙑмъ погꙑбнетъ. ї оставѩтъ тѹждімъ богатьство свое СП 48.11 b) щѹжд м ед [ὁ] ξένος Странник, чужденец, гост отдалече наѳанъ рее. штѹжд къ богатѹѹмѹ. богатꙑ бо штꙙдꙙ своѧ рѣдꙑ. пѹствъ поѧ телцѫ нштааго.  ꙁакла ѭ штѹждемѹ С 360.4, 6—7 щѹждхъ въведень ξενοδοχία Приемане [посрещане] на гости, гостоприемство наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе  подвꙃаѭште с ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹ бьіт. л въ штѹждхъ въведен ... л въ нѣхъ таковьіхъ дѣлѣхъ. сходште  въ рет спадаѭтъ ЗЛ IIа 19 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Гр ἀλλότριος ξένος ἀπηλλοτριωμένος штѹждъ штꙋждь штюждь тѹждь тꙋждь Нвб чужд ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв чузд диал ДА туг, туж ’чужд’ диал НТ НГер РРОДД ДА Щуде м ЛИ Щудка ж ЛИ Щудко м ЛИ СтИл,РЛФИ