Старобългарски речник
щтъ 
щтъ -а м 1. Щит прім орѫжіе і щтъ.  въстан въ помощь моѭ СП 34.2 отъемлѩ брані до конець ꙁемⷧѩ. лѫкъ съкрѹшітъ  съломітъ орѫжьѣ. ї щітꙑ съжежетъ огнемъ СП 45.10 тѹ съкрѹші крѣпость локъ. штітъ і орѫжье іꙁбьрано СП 75.4 Образно. ѣко тꙑ блгсші праведъніка гі ѣко щіто(то)мъ (!) благоволеньѣ вѣньалъ нꙑ есі СП 5.13 плештема своіма осѣнітъ тѩ. ї подъ крілѣ его надѣеші сѩ. щітъмь обідетъ рѣснота его СП 90.4 ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ. вь немьже въꙁможетъ вꙿсѧ стрѣлꙑ непрѣꙁннꙑ. раждеженꙑѩ ѹгаст СЕ 94а 5—6 2. Боен ред, бойна редица ц въ прьвѣѣмь шттѣ падъшааго. аб напльн҄ѣатъ трѫтъ. да не ело хъ въꙁмѫттъ сꙙ. падъшмъ С 93.28 Изч СП СЕ С Гр ϑυρεός ὅπλον ἀσπίς шттъ щітъ штітъ Нвб щит ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Щитарци МИ ЙЗах,Кюст