Старобългарски речник
щедръ
щедръ
-ꙑ
прил
1. Щедър, който не се скъпи, разточителен
нкодмъ бо въ ꙁмурꙿнѫ ал ѹ (!) штедръ
С
454.1
2. Великодушен, състрадателен, милосърден, милостив
ї тꙑ гі бже моі штедръ ї прѣмілостівъ. тръпѣлівъ ї прѣмілостівъ рѣснотівънъ. пріꙁьрі на мѩ і помілѹі мѩ
СП
85.15
щедръ мілостівъ гъ тръпѣлівъ. прѣмілостівъ. не до коньца прогнѣваетъ сѩ. ні вь вѣкъ вражьдѹетъ
СП
102.8
памѩть створ юдесъ своїхъ. млостівъ ї штедръ гь
СП
110.4
восѣ во тъмѣ свѣтъ правъїїмъ. млостівъ ї штедръ правъденъ
СП
111.4
прм влко. ѣко щедръ. ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще
СЕ
84а 8
вьпѭщюмѹ. къ тебѣ щедрѹмѹ влⷣ҇цѣ. да не въꙁвраттъ сѧ съмѣренъ срамⷧенъ. непостꙑденъ
СЕ
101b 16
васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ. вьседръжтел҄ь. гь бъ вьсѣмъ црь. гь саваѡѳъ. съпасъ. млосръдъ. штедръ. млоствъ. длъготръпꙙ
С
21.20
ꙁѣло бо стъ штедръ прѣмлоствъ. бъ. многа млость го на насъ
С
526.16
Изч
СП
СЕ
С
Гр
οἰκτίρμων
μεγαλόψυχος
штедръ
Нвб
щедър
ОА
ЕтМл
БТР
АР
ДА