Старобългарски речник
ѧсть
ѧсть - ж 1. Част от нещо цяло он же дашѧ емѹ рꙑбꙑ пеенꙑ ѧсть. ꙇ отъ бъелъ сътъ М Лк 24.42А  рее юнѣ ею отцю. оте даждь м достонѫѭ ѧсть мѣнѣ М Лк 15.12 З А СК аще кꙿто гнѧ плът ѧсть погѹбⷮ҇. лⷮ҇ѣ да покаетⷭ҇ъ СЕ 103а 5 се до шестааго аса твор сꙙ. вдмꙑ же  остатъьнѫѭ ꙙсть дьн. вьсь бо стъ стъ С 435.29 Образно. гь ѩстъ достоѣньѣ моего і ѣшѩ моеѩ СП 15.5 гь ... ѡдръжітъ на грѣшънікъ сѣтъ. огнь і ꙁюпелъ ї дхъ бѹренъ ѩстъ ѣшѩ хъ (!) СП 10.6 2. Прен. Съдба, участ, дял прдеть господнь раба того. вь ньже день не аатъ. ꙇ вь годнѫ вь нѭже не вѣстъ. ꙇ протешетъ і. ꙇ ѧсть его съ невѣрънꙑм положтъ М Лк 12.46 З ꙇ протешетъ ꙇ полъма. ꙇ ѧсть его съ ѵпокртꙑ положтъ. тѹ бѫдетъ плаь  ск(р)ьжетъ ꙁѫбомъ М Мт 24.51 З А СК бъ сръдьца моего і ѩсть моѣ бъ въ вѣкъ СП 72.26 ѩсть моѣ ес гі СП 118.57 мѣт ѧсть ἔχω [τὸ] μέρος Съпричастен съм, участвам заедно с някого в нещо отъвѣшта емѹ с. аште не ѹмꙑѭ тебе. не маш ѧст съ мъноѭ М Йо 13.8 З А СК вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(стъ) на ѩꙁьнаѣ дѣла ... ѣкоже ходѧ съ долослѹжтелемь матъ ѧсть Р II 2.25 на ѧст μερικόν На части, част по част вьсѣмъ намъ по рꙙдѹ. на ꙙст пѣснь поі-ꙙ (!) обде блаженꙑ даудъ С 354.18 по ѧст a) κατὰ μέρος Подробно  жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше  скржал ꙁавѣта. прѣвше же еѧ херовмъ славѣ. осѣнѣѫщ олтаръ. ѡ нхъже нѣстъ нѣ глатї по ѧст Е 29а 11 b) На части, част по част наꙙ маꙁат го. отъ пꙙтѹ наьнъ. по ꙙст. дож ї до главꙑ С 563.1 М З А СК Е СП СЕ С Р ЗЛ Гр μέρος μερίς κλῆρος ꙙсть ѩсть ѩстъ Нвб част ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР