Старобългарски речник
ѧстъII 
ѧстъ -ꙑ прил Постоянен, чест, повтарящ се ръці мі семѹ лі тѧ наѹі ѹітель. въ т(.)ліко врѣмѧ тако лі скоро ꙁабꙑ. ѧстое ѹенье К 4а 27 та вса вдꙙ ѹтел҄ь.  ѹвѣдѣвъ ꙗкоже вьсь дховьнъ стъ.  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ. отт помꙑсл С 548.11 объкла бо сѫтꙿ потаньꙗ.  ꙙстаꙗ благꙑхъ съповѣданьꙗ. слѫ пртварѣт ште напае.  подвꙁат творѧштмъ ѧ С 543.28 Изч К С Гр συνεχής ꙙстъ Нвб чест ОА ВА АК Дюв НГер БТР АР ДА