Старобългарски речник
ѧсто 
ѧсто нареч Често, през малки интервали от време он же рѣшѧ кь немѹ по ъто ѹенц оанов постѧтъ сѧ ѧсто  молтвꙑ творѧтъ. такожде  фарсѣст. а тво ѣдѧтъ  пѭтъ М Лк 5.33 З прꙁꙑваѧ глааше. ꙙдо попц сꙙ о дѹш сво.  мол сꙙ ꙙсто къ господѹ С 569.28 ꙙсто глаголааше. днъ отъ васъ прѣдастъ мꙙ С 412.25 Непрекъснато. деснѫѭ мажꙙ отъ масла стꙑхъ. грѣаше ѭ теплостѭ рѫкꙑ своѧ.  прѣкрьштаѧ ѭ ꙙсто по прьсемь не прѣстааше С 516.16 Последователно, продължително. сего дѣл҄ьма етврьтъ се дьнꙿ мамъ бесѣдѹѧ съ вам о молтвѣ ꙁа врагꙑ да твръдо бѫдетъ ѹенꙗ слово. ꙙсто ѹенмъ прмъ сꙙ С 406.30 М З С Гр πυκνά συνεχῶς τῇ συνεχείᾳ διηνεκῶς ꙙсто Нвб често ОА ВА АК Бот НТ ЕтМл БТР АР ДА честом остар диал Дюв НГер