Старобългарски речник
ѧдь 
ѧдь - ж събир Свита, група хора, придружаващи високопоставена личност вьлѣꙁъше же обрѣтошꙙ ꙁатворена преꙁвутера ... менемъ лмна.  женѫ мак҄едоньскѫ.  дного отъ вѣрꙑ фруг҄скꙑѧ ... сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго отъ вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 134.1 да хѹ ꙁовѫщѹ прⷪ҇ркьі  аплⷭ҇  еѵⷢ҇лстьі. тамо же ꙁꙿ многа мало прходт (!) ѧд Р IIb 23 Изч С Р Гр οἱ περί + accusativus. ꙙдь Нвб Срв челяд, челед диал ОА Дюв НГер БТР АР