Старобългарски речник
ьтьць
ьтьць
-а
м
Четец; лице, което чете на глас части от библейския текст по време на богослужение
стр[...] [...] ътъца кю[...]не стꙑꙙ бц(ѫ) [...]ѧ аннꙑ. пѣⷩ҇. глаⷭ҇. д҃
Е
25а 3
ьтⷮ҇е ⷮ҇ьць. апⷧ҇о. пѣвⷰ҇е алⷧ҇е
СЕ
58b 14
҇ⷮьць апⷧ҇о. алⷧ҇е глⷭ҇а ѕ҃ стⷯ҇
СЕ
99b 20
Изч
Е
СЕ
Гр
ἀναγνώστης
ътъць
Нвб
четец
ОА
ВА
БТР
АР