Старобългарски речник
ьтень 
ьтень -ꙗ ср 1. Четене на определен библейски текст в памет на светец или събитие от християнската митология ътенꙗ ѿ евⷢ҇а ві. на ꙋтрьні. стаго птъка СК 99а 12—13 въꙁдвжене стаго  естънаго.  жївотворѧщаго крста хва. въ навеере. бꙑваѫтъ тенїѣ. г҃. а҃. ѿ҇ схода. поѧтъ моіс снꙑ іꙁлевꙑ Е 30а 8 стго ꙇоана хръсостома архіепіскѹпа. констѧтінѣ града. ъⷮ҇ въ велікꙑ етврътокъ К 3а 25 свѧтаго оца нашего іоаⷩ҇ ьтенье. въ велікѫѭ параскевьћіѭ К 9b 32 ѹене ҃д. просвѣщаемъмъ въ лмѣ прѣдано. о а҃ ҃ї ꙁаповѣд.  ьтене. отъ къ коласаскааго посъланꙗ Х IIАа 3 2. Четиво не вѣдѣ бо како ьтен се новѣрьнкомъ да врѣдъ.  ждомъ прь внѫ. не отъ стнꙑ не бѫд. нъ отъ онѣхъ ꙁълодѣнꙑѧ дѹшꙙ С 303.5—6 Изч СК Е К С Х Гр ἀνάγνωσμα ἀνάγνωσις λόγος λεχϑείς ьтенье ьтене ьтен ътен тенї Нвб чтение книж остар ВА АК ЕтМл