Старобългарски речник
ьстьнъ
ьстьнъ
-ꙑ
прил
1. Честен, почтен
сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде. родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ. жвѣаше въ стотѣ
С
246.14
Искрен, чистосърдечен, откровен.
ѧдо. нꙑнѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь
СЕ
66b 5
Праведен, безгрешен.
толко же алъбоѭ благꙑм дѣлꙑ. ьстьнъ ав сꙙ ѹгодьнъ бѹ
С
514.11
2. Почитан, уважаван, достоен за уважение
егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ. еда къто ьстьнѣ тебе бѫдетъ ꙁъванꙑхъ
М
Лк 14.8
З
А
СК
канꙿддъ глагола вьꙁьм поꙗсꙑ нашꙙ тѣлеса. нтоже бо намъ ха естьнѣше
С
74.1
поставьнъ бꙑстъ свꙙтꙑм отьц р сѫштѹ тѹ. хрьстолюбвѹѹмѹ цѣсарѹ ѳеѡдосю. ьстьнѹѹмѹ отьцѹ нашемѹ сакю
С
202.21
аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц. славьнї ьстьн
С
67.12
ѳеѡфлъ рее. нъ пргк҄ѱъ стъ ьстьнѣ. тꙑ пае д к н҄емѹ
С
137.8—9
3. Свят, свещен
съ ъстънꙑм мощъм. крста гнѣ. ї по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвьц на амбонъ
Е
30б 10
ѡ дарѣ прѣждесвⷳ҇ѧнѣмь. естънааго тѣла. кръве га нашего сха ... гю по
СЕ
9b 10—11
лѣпо же стъ комѹждо прходꙙштїхъ. къ ъстънѹѹмѹ крьштеню. глаголат блаженааго давꙑда словеса
С
355.18
еѳер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ ... въ ерѹсалмъ пршъдъ. ъстънꙑмъ мѣстомъ поклонвъ сꙙ
С
293.26
4. Скъпоценен, скъп
поработхъ сѧ окаанꙑ. лѫкавънꙑмь огражденемь ... съвлъкъше со мнѣ естънѫѭ твоѭ одеждѫ. еѭже мѧ бѣ ѹкраслъ
СЕ
78а 25
прведошꙙ же естънааго съсѫда стежера мѫенкомъ
С
60.15—16
Образно.
ьстъна прѣдъ гмь. съмръть прѣбнꙑхъ его
СП
115.6
въꙁдвжень [въꙁдвгъ] ьстьнаго крьста
ὕψωσις τοῦ τιμίου σταυροῦ
Въздвижение на светия кръст — църковен празник, празнуван на 14 септември, Кръстовден
неⷣ҇ прѣжде въꙁдвⷢ҇ еⷭ҇наⷢ҇ крста
А
117а 3
сѫⷠ҇ по въꙁдвіжеⷩ҇ еⷭ҇наⷮ҇ крста
А
118b 18
въꙁдвжене стаго естънаго. жївотворѧщаго крста хва. въ навеере. бꙑваѫтъ. тенїѣ. г҃.
Е
30а 5
въложень ьстьнаго поꙗса прѣсвѧтꙑѩ богородцѧ въ халкопратхъ
ἡ κατάϑεσις τῆς τιμίας ζώνης τῆς παναγίας Θεοτόκου ἐν τῇ Σορῷ τῶν Χαλκοπρατείων
Църковният празник Полагане честния пояс на Богородица в Халкопратия [в специално построен храм, посветен на Богородица в Халкопратия по времето на имп. Маркиан [450—457 г.], обновен при Юстиниан [527—565 г.], празнуван на 31 август
мⷺца авгⷭ҇о ћ҃ а҃. вьложене. поѣса еⷭ҇нааго прстъѩ бцѧ лежѧщааго въ стѣ краб. въ халкопратіхъ
А
153b 10
камень ьстьно
λίϑοι τίμιοι
Скъпоценни камъни
ꙗкоже аште кꙿто вдтꙿ вѣдро ꙁлато. мѣѭште ѫтръ камене ьстьно ... хоштетъ вѣдро вдѣт
С
344.4—5
аште ꙁлатомъ съставьна т бꙑшꙙ ѹста бꙑла. каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла
С
380.18—19
ьстьнъ бꙑт
ἔντιμός εἰμι, τιμάομαι, τιμώμενός εἰμι
Ценѐн съм, почитан съм от някого
сътънкѹ же етерѹ рабъ болѧ ꙁълѣ ѹмрааше. ꙇже бѣ емѹ ъстенъ
М
Лк 7.2
З
А
СК
повелѣ льствъ ... покор м сꙙ ... аште л ѹбо покорш м сꙙ. бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо
С
65.14
въсхотѣшꙙ вѣьно ьстьн бꙑт. съ агꙿг҄елꙑ веселꙙтъ сꙙ
С
55.8
ьстьнꙑ храмъ
ἐνανϑρώπησις
Название на Богородица [образно]
пророкъ глагола. аще ... д къ ꙁвол҄еню мого ьстънааго храма
С
248.8
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
С
Гр
τίμιος
ἔντιμος
σεβάσμιος
σεμνός
σεβόμενος
πρότιμος
ἀοίδιμος
ἅγιος
σεβαστός
ἀξιόλογος
εὐσεβής
ϑεῖος
σεπτός
τιμώμενος
ьстънъ
ъстънъ
естьнъ
ъстенъ
естънъ
ьстенъ
Нвб
честен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА