Старобългарски речник
ьствъ 
ьствъ -ꙑ прил Набожен, благочестив ꙇ се бѣ къ въ лмѣ. емѹже мѧ сѵмеонъ. ꙇ къ съ правъденъ  ьствъ. аѩ ѹтѣхꙑ ꙁдрвꙑ. ꙇ дхъ бѣ стъ въ немь М Лк 2.25 Изч М СК Б Гр εὐλαβής ъствъ Нвб Срв [благо]честив ОА ВА ЕтМл БТР