Старобългарски речник
ь 
ь -ьꙗ -ь местоим въпр В пряк въпрос за запитване: чий, на кого покажте м пѣнѧѕъ.  матъ обраꙁъ  напсане. отъвѣштавъше рѣшѧ кесаровъ М Лк 20.24 З. Срв.Мк 12.16 М, З;Мт 22.20 М ЗI А то сꙙ вамъ мънтъ о хѣ.  естъ снъ. глашѧ емѹ давꙑдвъ М Мт 22.42 ЗI А СК вьꙁлюбьн. словесе же о смокꙿв.  прнесе обраꙁъ С 347.26 Срв. С346.4  сꙑнъ се. же въ моѩ ѫтробꙑ постел҄ гра С 242.14 Изч М З А СК С Гр τίνος   і і ї Нвб чий, чия, чие, чии ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА