Старобългарски речник
ьванъ
ьванъ
-а
м
Вид стомна; неголям глинен съд за вино
фарсе бо вьс юде. аште не ѹмꙑѭтъ рѫкѹ търѫште не ѣдѧтъ. дръжꙙще прѣдаане (е) старецъ. отъ кѹплѧ аште не покѫпл҄ѭтъ сѧ не ѣдѧтъ. ꙇ на мънога сѫтъ ѣже прѩсѧ дръжат. крьштенѣ стькльнцамъ ъваномъ. ꙇ котъломъ одромъ
М
Мк 7.4
З
онъ же отъвѣштавъ рее мъ ... оставьше бо ꙁаповѣдь бжѭ. дръжте прѣданѣ лвска. кръштенѣ ъваномъ стькльнцамъ. ꙇ на подобъна такова мънога (тво) творте
М
Мк 7.8
Изч
М
З
Гр
ξέστης
ъванъ
Нвб
Ø