Старобългарски речник
ѹт 
ѹт -ѹѭ -ѹш св несв 1. Усетя, почувствам [със сетивата си] ꙇсъ же рее пркоснѫ сѧ мьнѣ нѣкъто. аꙁъ бо юхъ слѫ шедъшю ꙁ мене М Лк 8.46 З А СК рее же пртъѫ мъ ... то же вдш сѫецъ же естъ въ оесе братра твоего. а бръвъна еже естъ въ оесе твоемь не юеш М Лк 6.41 З кнꙙꙁъ ... повелѣ дърат ꙗ ... не ѹꙗста свꙙтаꙗ болѣꙁн С 183.15—16 доб же хрстосовъ кодратъ. ꙗко нкакоже ѹѧ мѫкъ. поѹааше каѭштꙙѧ сꙙ С 109.10 2. Забележа, видя ꙇ коньавъшемъ дън въꙁвраштаѭштемъ сѧ мъ. оста отрокъ с въ мѣ. ꙇ не ю осфъ  мат его М Лк 2.43 З А СК ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ  сдоньскꙑ. ꙇ въ домъ въшедъ. не хотѣаше да б  къто юлъ М Мк 7.24 З Узная. отъвѣштавъ же еднъ емѹже мѧ клеопа. рее къ немѹ. тꙑ л еднъ пршълецъ ес въ ꙇмъ. ꙇ не ю бꙑвъшхъ въ дьн сѩ М Лк 24.18 З А Образно. тебѣ же творѧщю млостꙑнѭ. да не юетъ шюца твоѣ. ьто твортъ десꙿнца твоѣ М Мт 6.3 З А СК 3. Разбирам, схващам съ гла мъ. то помꙑшлаате ѣко хлѣбъ не мате. не ю л юете н раꙁѹмѣете еште. окаменено л мате срдце ваше М Мк 8.17 З помꙑшлѣѩ ѣко по толіцѣ ѹені въ какъ брѣгъ себе въвръгъ не юѣше К 3b 5 ꙁьл бо сѫште  ꙁьлѣ страждѫште. не могошꙙ  страст своѧ не ѹт С 333.22 не ѹт ἀγνοέω, ἀναισϑητέω Не чувствам, не усещам ѡ раꙁбоініе. не юеші лꙇ ъто страждеші. не помніші л гвоꙁді. ꙁабꙑлъ л есі болѣꙁнь К 11а 27 ѡ нераꙁѹмьꙗ ждовъскааго. камень распаде сꙙ  т не ѹѭтъ С 485.19 не ѹѩ себе ληϑαργικός Който е изгубил съзнание сънъ бо не ѹѭштхъ себе. врѣждатъ продлъжаѧ сꙙ С 314.13—14 М З А СК Б СП К С Гр αἰσϑάνομαι ἐπαισϑάνομαι γιγνώσκω νοέω κατανοέω ют Нвб Срв чуя ’възприема със слуха си’