Старобългарски речник
ѹт
ѹт
-ѹѭ
-ѹш
св
несв
1. Усетя, почувствам [със сетивата си]
ꙇсъ же рее пркоснѫ сѧ мьнѣ нѣкъто. аꙁъ бо юхъ слѫ шедъшю ꙁ мене
М
Лк 8.46
З
А
СК
рее же пртъѫ мъ ... то же вдш сѫецъ же естъ въ оесе братра твоего. а бръвъна еже естъ въ оесе твоемь не юеш
М
Лк 6.41
З
кнꙙꙁъ ... повелѣ дърат ꙗ ... не ѹꙗста свꙙтаꙗ болѣꙁн
С
183.15—16
доб же хрстосовъ кодратъ. ꙗко нкакоже ѹѧ мѫкъ. поѹааше каѭштꙙѧ сꙙ
С
109.10
2. Забележа, видя
ꙇ коньавъшемъ дън въꙁвраштаѭштемъ сѧ мъ. оста отрокъ с въ мѣ. ꙇ не ю осфъ мат его
М
Лк 2.43
З
А
СК
ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ сдоньскꙑ. ꙇ въ домъ въшедъ. не хотѣаше да б къто юлъ
М
Мк 7.24
З
Узная.
отъвѣштавъ же еднъ емѹже мѧ клеопа. рее къ немѹ. тꙑ л еднъ пршълецъ ес въ ꙇмъ. ꙇ не ю бꙑвъшхъ въ дьн сѩ
М
Лк 24.18
З
А
Образно.
тебѣ же творѧщю млостꙑнѭ. да не юетъ шюца твоѣ. ьто твортъ десꙿнца твоѣ
М
Мт 6.3
З
А
СК
3. Разбирам, схващам
съ гла мъ. то помꙑшлаате ѣко хлѣбъ не мате. не ю л юете н раꙁѹмѣете еште. окаменено л мате срдце ваше
М
Мк 8.17
З
помꙑшлѣѩ ѣко по толіцѣ ѹені въ какъ брѣгъ себе въвръгъ не юѣше
К
3b 5
ꙁьл бо сѫште ꙁьлѣ страждѫште. не могошꙙ страст своѧ не ѹт
С
333.22
не ѹт
ἀγνοέω, ἀναισϑητέω
Не чувствам, не усещам
ѡ раꙁбоініе. не юеші лꙇ ъто страждеші. не помніші л гвоꙁді. ꙁабꙑлъ л есі болѣꙁнь
К
11а 27
ѡ нераꙁѹмьꙗ ждовъскааго. камень распаде сꙙ т не ѹѭтъ
С
485.19
не ѹѩ себе
ληϑαργικός
Който е изгубил съзнание
сънъ бо не ѹѭштхъ себе. врѣждатъ продлъжаѧ сꙙ
С
314.13—14
М
З
А
СК
Б
СП
К
С
Гр
αἰσϑάνομαι
ἐπαισϑάνομαι
γιγνώσκω
νοέω
κατανοέω
ют
Нвб
Срв
чуя ’възприема със слуха си’