Старобългарски речник
ѹдьнъ 
ѹдьнъ -ꙑ прил 1. Чуден, необикновен, който предизвиква удивление гі нашь. ѣко юдьно імѩ твое по вьсеі ꙁемлі СП 8.2 веле ес гі. ꙇ юдъна дѣла твоѣ СЕ 3b 18 вдш л небо се. коль добро стъ вдѣт  коль велко.  ꙁемьѭ колка стъ.  вьса ꙗже на н҄е ѹдьна С 87.29 онъ же рее к н҄емѹ.  же въпрашаш мене мого. то  то ѹдъно стъ С 122.5 Особен, странен.  ѹꙁьрѣ въ папрьтѣ тоѧ ьстънꙑѧ црькъве. мѫжа ѹдъна свꙙта вьꙁлежꙙшта  ѹмраѭшта С 296.6 2. Като същ. ѹдьно ср ед ϑαῦμα, τὸ παράδοξον Чудо, необикновено явление  ꙗвьꙗмо сꙙ велко  дръжмо ѹдно. въꙁпхъ ѹбѹѹжасъ сꙙ жде прѧхꙿ гь мо  бъ мо С 511.23  се ѹдьно аште слѹшате вьꙁлюбьн. ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙшꙙ стнънꙑ вноградъ С 353.14 СП СЕ С Гр ϑαυμαστός ξένος παράδοξος ἀξιάκουστος πανϑαύμαστος ϑαῦμα ѹдънъ юдьнъ юдънъ ѹднъ Нвб чуден ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Чудно МИ ВП,ТО Чудинска планина МИ Чудински връх МИ Чудинско присое МИ Чудинци МИ ЙЗах,Кюст.кр