Старобългарски речник
ѹдодѣнь 
ѹдодѣнь -ꙗ ср Чудо, знамение нъ самъ себе съмѫт  рее къде положсте . дѣѣш л не вѣдѣѣше кде погребенъ стъ. ѹвѣдѣвꙑ кол ѹмьрѣ. нъ съмѣшатъ ловѣьска словеса сь бож. ѹдодѣнꙗ м да покажетъ. ꙗко  ловѣкъ бѣ ꙗко  пророкъ глагол҄етъ С 315.29—30 Изч С Гр ϑαυματούργημα ѹдодѣн Вж. при ѹдодѣꙗнь Нвб