Старобългарски речник
ѹдесьнъ 
ѹдесьнъ -ꙑ прил същ ѹдесьно ср ед τὸ ϑαυμαστόν Нещо чудно, нещо необикновено аꙁъ ѳома апостолъ ... дръжахъ  вдѣхъ. обскахъ  ꙁьрѣахъ. рѫкѫѫ же пльть дръжаахъ. а дѹшѫ ба пораꙁѹмѣахъ.  вьнѣѭдѣ обрꙙштаахъ ѹдесно. а ѫтрьѫдѣ страшно.  ꙗвьꙗмо сꙙ велко  дръжмо ѹдно С 511.21 ѹдесьнаꙗ дѣла ϑαυματουργήματα Чудеса схъ ѹдесънꙑхъ дѣлесъ вьꙁлюбьне. боже дѣло вдѣвъ. въскръсенꙗ не отъмешт сꙙ. н не вѣрѹ мѹ. бѫд т ткъ лаꙁаръ.  въ томъ самъ сꙙ вдѣвъ въстаню вѣрѹ С 317.27 Изч С ѹдесънъ ѹдеснъ Нвб Срв чудесен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА