Старобългарски речник
ѹвьствьнъ 
ѹвьствьнъ -ꙑ прил Осезаем, видим, който се възприема ясно вдѣвъ ѹвьствьно сльньце. ха правьднааго сльньца. досаждама беꙁаконнкꙑ. нъ тръпꙙ дръꙁость. отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ С 484.29 Изч С Гр αἰσϑητός Нвб чувствен ОА ВА ЕтМл БТР АР