Старобългарски речник
ѹвьствьнъ
ѹвьствьнъ
-ꙑ
прил
Осезаем, видим, който се възприема ясно
вдѣвъ ѹвьствьно сльньце. ха правьднааго сльньца. досаждама беꙁаконнкꙑ. нъ тръпꙙ дръꙁость. отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ
С
484.29
Изч
С
Гр
αἰσϑητός
Нвб
чувствен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
