Старобългарски речник

рѣновьнъ

рѣновьнъ -ꙑ прил същ рьновьн м мн μῦλαι Кътници, кътни зъби бъ съкрѹшітъ ꙁѫбꙑ їхъ. въ ѹстѣхъ іхъ. рѣновьнꙑѩ львовꙑ съкрѹшілъ естъ гъ СП 57.7 Изч СП Нвб Ø