Старобългарски речник
рѣвьнъ 
рѣвьнъ -ꙑ прил 1. Утробен, който принадлежи на утробата се достоѣне гне снве. мъꙁда плода рѣвьнаго СП 126.3 2. Коремен, стомашен; който се отнася до корема, стомаха отьцъ нашъ їѡаннъ ... много полагааше спѣшен. рѣво же дръжат  велан прѣобдѣт. вѣдꙑ ꙗкоже рѣвьнаа сꙑтость. н бьдѣт вѣстъ. н цѣломѫдрьствоват.  велан мльат не трьптъ С 279.20 похот рѣвьнꙑѩ Чревоугодие а  самъ гь рее. не дадте стааго моего пъсомъ. тѣмьже не порабощамъ сѧ. рѣвънꙑмъ похотемъ. нъ дшевънꙑѩ подвгꙑ. ꙇ плодꙑ сътѧжмъ СЕ 69а 20—21 Изч СП СЕ С Гр τῆς γαστρός рѣвънъ Нвб чревен ОА ВА ЕтМл БТР