Старобългарски речник
рьтогъ
рьтогъ
-а
м
1. Чертог, палат, дворец
не ꙁатвор в влко. рътога твоего ... прм м҄не ꙁаблѫдьшааго бже. помлѹ мѧ
СЕ
85а 18
їс отде отътѫдѹ ... алѫштѧѧ правьдꙑ насꙑтт. на вѣрѫ ѹтврьдт. т тъгда прт на славьнѫѭ сьмрьть. пае же въ рьтогъ
С
404.24
2. Брачна стая
нбса їсповѣдаѭтъ славѫ бжъѭ ... во вьсѫ ꙁемлѭ ꙁідѫ вѣщанъѣ хъ. въ коньцѩ въселенꙑѩ глі хъ. въ слънъці положі село его. і тъ ѣко женіхъ сходѩ отъ рътога своего. въꙁдрадѹетъ сѩ ѣко сполінъ тешті пѫтъ
СП
18.6
повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш ... ѹ рътога сѣдш ꙁдавъна сꙙ трѹдꙙ. а пршъдъша ꙁꙙт не прмьш
С
335.18
посъланъ бꙑстъ гаурлъ. подобьнъ ѹготоват стѹѹмѹ женхѹ рътогъ
С
244.12
беꙁ рьтога
ἀϑαλάμευτος
За Богородица — непознаваща мъж [образно]
скоро агг҄елъ къ їѡсфѹ прде. ꙁвѣствъ слово ꙁгънат дѣвцѫ став. не бо сꙙ їѡсфе ... не сътвор пеал же отъ марѩ ... не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емь ... беꙁъ сѣмене порожден. беꙁ невѣстьства дѣвца. беꙁъ рътога стаꙗ
С
243.5—6
СП
СЕ
С
Гр
ϑάλαμος
παστός
παστάς
νυμφών
рътогъ
Нвб
чертог
ОА
ВА
АК
НТ
БТР
АР