Старобългарски речник
рьтат 
рьтат -рьтаѭ -рьташ несв Начертавам, чертая; издълбавам многашꙿд бо словопсател҄е  шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рътаѭште.  многꙑ поѹстшꙙ на мѫжьство обо. хъже бо слово повѣстѭ  слѹхомъ ѹкаꙁаатъ сꙙ С 83.11 ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ.  обраꙁꙑ рътаѭтъ  стнѫ пшѫтъ шаромъ С 418.2 Изч С Гр ἐγχαράσσω περιάγω рътат Нвб чрьтая, чъртая остар диал ОА НГер чертая ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР