Старобългарски речник
рьньць 
рьньць -а м Монах, калугер аще которъ претьнⷦ҇. блⷣ҇ѫ сътворⷮ. съ тѹждеѭ женоѭ. л съ дѣвцеѭ. в҃ лⷮ҇ѣ да покаетⷭ҇ъ. о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇. аще л естъ дѣкъ. л рънець. г҃ лⷮ҇ѣ да покаетⷭ҇ъ. в҃ оⷮ҇ нⷯ҇ о хлⷠ҇ѣ о вⷣ҇о СЕ 102b 12 на толцѣ же жт го славьно бꙑстъ. ꙗкоже по двѣма десꙙтьма  трьмь десꙙтьмь рьнꙿцемъ к н҄емѹ прходт ... на благословештень  на накаꙁань оть н҄его С 519.9 г помоꙁ твоемѹ робѹ геѡргіꙋ рьньцю  сункелꙋ блъгарьск(комꙋ) П3 малꙑ обраꙁъ рьньцю τὸ μικρὸν σχῆμα Втората степен в монашеството, малка схима молтва малааго ѡбраꙁа ⷩръцю СЕ 80b 3 рьньць бꙑт μονάζω Монах съм, калугер съм рее мѹ антон ... д аште хоштеш рьнецъ бꙑт. вьлѣꙁ вь обьшт манастꙑрь. ждежеже вꙙште братѧ стъ С 170.3 А СЕ С П3 Гр μοναχός ἀββάς ὁ τὸν μονήρη βίον μετιών рънець рънецъ рънꙿць Нвб чернец ’калугер’ остар РРОДД