Старобългарски речник
рьнорꙁььскъ
рьнорꙁььскъ
-ꙑ
прил
Монашески, калугерски; който се отнася до монах, калугер
не бо бѣ тъгда тѹ н слѣда рънорꙁъьска
С
192. 5—6
сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ. на прман тѹ новопрходꙙштхъ ꙁ мра. рънорꙁььскѫѭ стнѫ. пръво въ томъ наѹат сꙙ
С
284.16
Изч
С
Гр
τοῦ μοναχοῦ
μοναχικός
рънорꙁъьскъ
рънорꙁььскъ
Нвб
Срв
черноризец
м