Старобългарски речник
рьнорꙁьство 
рьнорꙁьство ср Монашество; живот, битие на монах, калугер жт ... отьца їѡана гѹмена ... еже ѹбо которꙑ сть родвꙑ. добьꙗго сего  въскръмвꙑ. прѣжде рънорꙁъства да такѫ рекѫ ѹдънꙑ градъ ꙁемънꙑ стъ. нѣстъ же м потрѣба глаголат о н҄емъ С 272.8—9 Изч С Гр ἡ ἀϑλητική рънорꙁъство Нвб Срв черноризец м