Старобългарски речник
рьнорꙁьскъ
рьнорꙁьскъ
-ꙑ
прил
Монашески, калугерски; който се отнася до монах, калугер
сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн. нъ въ епскѹпьствѣ акꙑ въ манастꙑр трѹждааше сꙙ
С
280.17
Изч
С
Гр
μοναχικός
рънорꙁъскъ
Нвб
Срв
черноризец
м
