Старобългарски речник
рьнцаII
рьнца
-ѧ
ж
Монахиня, калугерка
аще кꙿто съ рънцеѭ блѫⷣ҇ сътворⷮ҇. понеже вѧщьш нареетъⷭ҇. в лѣⷮ҇. да поⷦ҇етъⷭ҇ о воⷣ҇ о хлѣⷠ҇
СЕ
103а 1
аще кꙿто ръніцѭ окрадетъ. в҃ лѣта да посттꙿ сѧ о хлѣбѣ о водѣ. а еже естъ ѹкралъ. да дастъ нщмъ
СЕ
105а 9
Изч
СЕ
рънца
ръніца
Нвб
Срв
чернец
’калугер’
м
РРОДД